Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

изправила срещу кучета със зъби-бръсначи... но това не бяха неща, които

да искаш да си спомняш. И за капак на всичко Зимеделецът.

Той не можеше да я намери без коня, в това всички бяха убедени.

Можеше да и говори в главата му и тя да му отговаря, но това беше

някаква магия нямаща нищо общо с никакви карти.

От известно време нещо се беше смълчал. Сигурно кроеше айсберги.

Тя приземи метлата на една гола могила посред дърветата. Наоколо

не се виждаше никаква къщурка. Слезе от метлата, но не я пусна от ръка, просто за всеки случай.

Заизгряваха звезди. Зимеделецът обичаше ясни нощи. Те бяха по-

студени.

И тогава се явиха думите. То бяха нейни думи с нейния глас и тя

знаеше, какво значат, но в тях имаше нещо като ехо.

- Зимеделецо! Чуй моята повеля!

19 бел.авт.: Всички вещици са леко смахнати. И е най-добре да се определиш с твойта си лична

смахнатост овреме.

158

Докато тя примигваше заради високомерието с което прозвуча

гласът и, дойде отговорът.

Гласът му беше навсякъде около нея.

Кой повелява на Зимеделеца?

- Аз, Лятната Господарка.

Добре де, помисли си тя, нали съм нещо като заместничка.

Тогаз защо се криеш от мен?

- Боя се от твоя лед. Треперя от твоя мраз. Бягам от твоите лавини.

Крия се от твоите фъртуни, - а, правилно, така говорят богините.

Живей с мен, в моя леден свят!

- Как смееш да ми заповядваш! Не смей да ми заповядваш!

Но ти нали избра да бъдеш в моята зима ... – Зимеделецът прозвуча

несигурно.

- Аз ходя където пожелая. Сама си проправям пътя. И от никой мъж

позволение не искам. Ще ме почиташ в твоята страна... или ще има

равносметка! – а това последното беше от мен, помисли си Тифани, доволна че и тя е вмъкнала някоя дума.

Последва дълго мълчание изпълнено с неувереност и объркване.

После Зимеделецът попита:

Как мога да ти служа, господарке моя?

- Стига айсберги с моя лик. Не желая моето лице да потапя хиляди

кораби.

А скрежа? Може ли да споделим скрежа? А снежинките?

- Без скреж. Не бива да пишеш името ми по прозорците. Това ще

навлече само беда.

Но може би ще ми бъде разрешено да те почета чрез снежинките?

- Ъ... – запъна се Тифани.

Богините не казват „ъ...”, в това тя беше съвсем сигурна.

- Снежинките биха били... приемливи, - изрече тя.

В крайна сметка, помисли си тя, не е като върху тях да е изписано

името ми. Тоест, повечето хора изобщо няма да забележат, а и да

забележат, няма да знаят, че съм аз.

Тогава ще има снежинки, господарке моя, дордето дойде време да

танцуваме отново. А ще танцуваме, защото аз правя себе си човек!

И гласът на Зимеделеца... си тръгна.

Тифани остана сама сред дърветата.

Само че... не беше сама.

- Знам, че си още тук, - каза тя и дъхът и проблясна във въздуха –

Тук си, нали? Усещам те. Ти не си моите мисли. Не си моето въображение.

Зимеделецът си тръгна. А ти можеш да говориш през устата ми. Коя си ти?

Сняг се посипа от порив на вятъра през близките дървета. Звездите

пробляскваха. Нищо друго не помръдваше.

159

- Ти си тук, - не се отказваше Тифани – Вкарваш мисли в главата ми.

Дори накара собствения ми глас да ми проговори. Това нещо повече няма

да го бъде. Сега, като познавам усещането, вече мога да те пропъдя. Ако

имаш да ми казваш нещо, казвай го сега. Като си тръгна от тук, ще затворя

ума си за теб. Няма да допусна...

Как е усещането да си толкова безпомощна, а овчарче?

- Ти си Лято, нали? – каза Тифани.

А ти си като малко момиченце навлякло роклята на майка си, с

мънички крачета в огромни обуща, с края на роклята влачеща се в калта.

Светът ще замръзне, защото едно глупаво дете...

Тифани направи... нещо, което нямаше как да опише, и гласът стана

като жужаща в далечината буболечка.

На могилата беше самотно, а и студено. И нямаше какво да се прави, освен да се продължава нататък. Може да крещиш, да ревеш, да тропаш с

крак, но освен че така може да се постоплиш, от това нямаше полза. Може

да се каже, че така не е честно, и вярно не беше честно, но вселената това

не я интересува, защото тя не знае какво значи „честно”. Това е то

главният проблем да си вещица: Сама се оправяш. Винаги все сама се

оправяш.

Прасоколеда дойде, с още снеговалежи и малко подаръци. Но не и от

дома, нищо че някои дилижанси си проправиха път до горе. Тя си каза, че

вероятно ще да има уважителна причина и се опита да си повярва.