Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Вихронрав.

Котенцето Ти доприпка до грамадната джаджа и изискано я подуши.

(Грибо се криеше зад супниците на горната лавица: Тифани беше

проверила).

- Не знам, дали някой го знае, - сподели тя – Но другото име на това

е Рогът на Изобилието.

- Рог ли? Може ли да се свирят песнички на него? – поинтересува се

Леля.

- Надали, - каза Тифани – Той съдържа ... ъ... неща.

- Какви неща? – попита Баба.

- Ами, строго погледнато... всичко, - докладва Тифани – Всичко, което расте.

Тя им показа картинка от книгата. Всевъзможни плодове, зеленчуци

и зърно се сипеха от широкото отвърстие на Рога.

- Но най-вече плодове, - забеляза Леля – С морковите не са се

престарали, макар че те може и да са в тесния край. Там по-добре ще

паснат.

- Какво искаш от него, художник, - изкоментира Баба – Най-

лъскавите неща отпреде ще ти изкара. А да изрисува честен картоф сме

твърде горди, а? – тя ръгна обвинително с пръст страницата – Ами тея

херувимчета? Нали няма и те да ни се изтърсят? Не обичам разни бебета да

ми хвърчат из въздуха.

162

- Те се въдят по стари картини, - обясни Леля – Слагат ги, за да

покажат, че то е Изкуство, а не са просто палави картинки с моми без

много дрешки.

- Е, мен те няма да ме измамят, - заяви Баба Вихронрав.

- Давай, Тиф, пробвай го де, - подкани я Леля Ог обикаляйки масата.

- Не знам как! – възкликна Тифани – Няма упътване!

И тогава, с голямо закъснение, Баба извика:

- Ти! Излизай веднага от там!

Но с едно махмане на опашката бялото коте се втурна в рога.

Тропаха по рога. Обръщаха го с отвора надолу и го тръскаха.

Крещяха му. Оставиха паничка мляко пред него и чакаха. Котето не излезе.

После леля внимателно ръгна вътре бърсачка за под, която, без да изненада

никого, влезе много по-навътре в Корнукопията, отколкото имаше

Корнукопия отвън.

- Ще излезе като огладнее, - утеши ги тя.

- Не и ако немери вътре нещо за ядене, - възрази Баба Вихронрав

взирайки се в тъмното.

- Надали ще намери котешка храна, - каза Тифани внимателно

изследвайки картинката – Но пък може да има мляко.

- Ти! Идвай веднага тук! – ревна Баба с глас, можещ да разтресе

планини.

Чу се далечно измяукване.

- Може пък да се е заклещила? – предположи Леля – То нали е

някаква спирала, все по-тясна към върха? Котките по вървене заднешком

никак не ги бива.

Тифани видя изражението на лицето на Баба и въздъхна:

- Фийгъли? – провикна се тя към околното пространство – Знам , че

някои от вас са в тази стая. Излезте, моля!

Фийгъли изникнаха из-зад всяка прахосъбирачка. Тифани потупа

Рога и попита:

- Можете ли да изкарате едно котенце от тук?

- Епа само туй ли? Нема проблема, - отговори Роб Секигоопрай – Я

па се надевах оно да е нещо мъчно !

Нак Мак Фийгъл се юрнаха бегом в Рога. Гласовете им замлъкнаха

някъде вътре. Вещиците зачакаха.

И зачакаха още малко.

И още.

- Фийгъли! – извика в отвора Тифани.

Стори и се, че дочу много отдалече и много слабо „Кривънци!”

- Щом като може да прави зърно, може пък да са намерили вътре

бира, - заразмишлява Тифани – Което значи, че ще излязат, само като

свършат бирата!

163

- Котките не могат да я карат на бира! – тросна се Баба Вихронрав.

- Мен пък ми писна да я карам на чакане, - каза Леля – Гледайте, от

острата страна също има дупка, по малка. Ей сега като духна от там!

Ако не друго, тя се опита. Бузите и се издуха и зачервиха, очите и се

изцъклиха и стана съвсем ясно, че ако рогът не гръмне, то ще гръмне тя... и

тогава рогът се предаде. И се дочу едно далечно и неоспоримо накъдрено

трополене, ставащо все по-силно и по-силно.

- Още не виждам нищо, - каза Баба, надничайки откъм широкия край

на рога.

Тифани я издърпа назад точно когато Ти изскочи щуро от

Корнукопията с настръхнала опашка и присвити уши. Задрапа по масата, скочи върху роклята на Баба Вихронрав, покатери се на рамото й и засъска

непокорно от там.

След нея с вик „Криииииивънци!” от рога заприиждаха фийгъли.

- Всички зад дивана! – провикна се Леля – Беж!

Тропането вече беше станало на гръм. Който се усилваше и

усилваше и после...

... спря.

В настаналата тишина из-зад дивана се подадоха три островърхи

шапки. Малки сини лица занадничаха из-зад всичко останало. Чу се нещо

като „пук!” и от отвора на рога се изтъркули нещо малко и съсухрено и

падна на пода. Беше много престоял ананас.