Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

виж горкичкото ми Грибонченце. В бой ще размаже когото си ще. Да, но

малкото бяло котенце на Есме като му скочи, сега сиромахчето на леля не

ще да влезе в стаята без отначало да промуши главичка през вратата да

види, дали нея я няма вътре. Само като му видиш личицето като се

оглежда. Цялото набръчкано. Разбира се, ако поиска, ще я разпарчетоса

само с единия си нокът, да но тя вече му е оправила главата.

- Искаш да кажеш, да се опитам да издращя лицето на Зимеделеца, така ли?

144

- Не, не, защо ти е да си толкова проклета. Остави му мъничко

надежда. Бъди любезна, но твърда...

- Но той иска да се ожени за мен!

- Добре.

- Добре ли?

- Това значи, че иска да си останете приятели занапред. Не му казвай

нито да, нито не. Дръж се с него като кралица. Той трябва да се научи да ти

оказва уважение. Ей, какво правиш?

- Водя си записки, - отговори Тифани бързо пишейки в дневника си.

- Не ти трябва да записваш, миличко, - каза Леля – То си е записано

някъде в теб. На страница, която още не си отваряла, като гледам. Което ме

подсеща, че тези тук дойдоха за теб, - Леля потършува под възглавниците

на креслото си и измъкна два пощенски плика – Мойто момче Шон нали е

пощаджията, така че знае, къде си се преместила.

Тифани замалко не ги изтръгна от ръцете и. Две писма!

- Харесваш го, а? Твойто момче от замъка, нали? – подпита Леля.

- Той е един познат, с когото си пишем, - обясни високомерно

Тифани.

- Само така, точно такъв поглед и глас ти трябва и ще се оправиш със

Зимеделеца! – одобри Леля – Че за какъв се мисли той да смее да ти говори

така? Все така давай!

- Ще ги прочета в стаята си, - реши Тифани.

Леля кимна.

- Едно от момичетата ни направи чуден гювеч, - спомена тя (Леля

беше прочута с това, че не помни имената на нито една от снахите си) –

Твоят е в печката. Аз съм до кръчмата. А утре почваме работа от рано-

рано.

Сама в стаята си Тифани прочете първото писмо.

За невъоръжено око, на Варовитище не се случваше кой знае какво.

Варовитище странеше от Историята. То беше място за дреболии. За

каквито Тифани четеше с удоволствие.

Второто писмо изглеждаше почти досущ като първото... докато не

стигна до частта за бала. Отишъл значи той на бал! В къщата на лорд

Дайвър, който бил съсед! И той танцувал с неговата дъщеря, на име

Анестезия, защото лорд Дайвър си мислел, че това било много мило име за

момиче! И те изтанцували три танца!! И сладолед!! И Анестезия му

показала нейните акварели!!!

Как може ей така да седне и да ми пише такива неща?!!!

Погледът на Тифани продължи нататък, към всекидневните новини

като лошото време и какво станало с болния крак на старата Аги, но

думите не стигаха до мозъка и, защото той се беше подпалил.

145

За какъв се мисли той, да ми танцува с друго момиче?

Ти танцувá със Зимеделеца, - напомни и Третият Акъл.

Добре де, ами акварелите?

Зимеделецът ти показа неговите снежинки, - не пропусна да

отбележи Третият Акъл.

Но аз гледах само от учтивост!

Може пък и той да е гледал само от учтивост.

Добре де, но аз нали ги знам онези негови лели, продължаваше

яростно нататък Тифани. Мен те не щяха и да погледнат, както съм само

селянка! А лорд Дайвър е много богат и дъщеря му е единствено дете! Те

кроят замисли!

И как може той ей така да седне да ми пише, как ял сладолед с друго

момиче сякаш това е най-нормалното нещо?! Та това е по-лошо дори от...

добре де, във всеки случай е доста лошо!

Колкото до това как гледал нейните акварели...

Той е само познат, с когото си пишете, - припомни и Третият Акъл.

Да, ама...

Да, ама... какво? – не мирясваше Третият Акъл, който почваше да

лази по нервите на Тифани. Поне собствените ти мисли би трябвало да

имат елементарното приличие да са на твоя страна!

Така изобщо „да, ама...”, ясно? – помисли си ядосано тя.

Това не беше много разумно от твоя страна.

Я, нима? Е, аз нали денонощно съм все разумна! Години наред съм

все разумна! И ако сметна, че ми се полагат пет минутки да побъда

неразумно вбесена, ти ще ми възразиш ли нещо?

Долу има гювеч, а ти от закуска нищо не си хапвала, - каза Третият

Акъл. Като хапнеш, ще се почувстваш по-добре.

Как мога да ям манджи, когато някои ми гледат разни акварели? Как

е посмял само да гледа акварели?!

Третият Акъл обаче беше прав... не че от това ставаше по-леко. Но

ако трябва да си ядосана и обидена, нека поне това да става на пълен