Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

на магия вместо на вещерство. Баба просто иска тя да се провали, та

всички да видят, колко некадърна учителка е Г-жа Уховрътска. А аз пък не

мисля, че това е добре.

- Аз на твое място нямаше да бързам да решавам, какво точно иска

Есме Вихронрав, - каза Леля Ог – Иначе и дума няма да обеля, да знаеш.

Ако щеш ходи да помагаш на приятелката си, но все пак и при мен си

имаш работа, разбрахме ли се? Така ще е, всичко да си е честно. Как са ти

стъпалата?

- Добре се чувстват, Лельо. Благодаря, че попита.

Далече-далече, на повече от сто мили от тях, г-н Фюзел Джонсън не

знаеше нищо нито за Тифани, нито за Леля Ог, а, като стана дума нито и за

каквото и да е друго, освен за часовници, които му бяха поминък. Е, и

освен това знаеше как да варосва къщата си, което беше лесен и евтин

начин да направи стаята си бяла и спретната, нищо че всичко наоколо се

омацваше. Така че нищо чудно, че изобщо не проумя, как така няколко

шепи от негасената вар изригнаха от легена, извиснаха за миг във въздуха

като призрак и изчезнаха нагоре по комина. Накрая той реши, че това е

заради всичките тролове, надошли насам напоследък. Което не беше много

логично, но подобни убеждения кога ли пък са.

А Зимеделецът си помисли: Вар колкото да направиш човек!

Тази нощ Тифани прекара в компанията на Аннаграма и стария г-н

Тисо, само дето той не беше точно компания, защото беше умрял. Тифани

никога не беше обичала бденията над мъртви. То не беше нещо, което

точно пък да можеш да обикнеш. Винаги беше облекчение, когато небето

почнеше да изсветлява и запяваха птици.

От време на време през нощта г-н Тисо се обаждаше. Само че, разбира се, това не беше г-н Тисо, който вече беше срещнал Смърт преди

няколко часа, а само останалото след него тяло и звуците, които то

издаваше изстивайки всъщност не бяха нищо по различно от тези

случващи се в стара къща. Беше важно да се помнят тези неща към два

часа през нощта. Жизнено важни, когато свещта потреперваше.

Аннаграма хъркаше. Никой с толкова малко носле нямаше правото

да хърка толкова силно. Все едно къртеше дюшемето. И да имаше някакви

зли духове наоколо нея нощ, това сигурно щеше да ги пропъди. Не че

задавеното „хх-кхх-хрх” беше толкова лошо, а и „хъъърррр!” можеше да се

изтърпи, но това което наистина ядеше нервите на Тифани беше паузата

между тях, точно след като „хх-кхх-хрх” се задавеше и преди да изригне

139

мощното „хъъърррр!”. Веднъж си излизаше направо „хх-кхх-хрх-

хъъърррр!”, слято и стегнато, следващия път след „хх-кхх-хрх” настъпваше

толкова дълго мълчание, че Тифани затаяваше дъх в очакване на

„хъъърррр!” Хич нямаше да е зле Аннаграма да реши накрая, каква пауза и

изнася. А понякога тя изобщо преставаше да хърка, и настъпваше

благословена тишина, може би с леко попримляскване, докато Аннаграма

се наместваше в стола си, и така до следващото развихряне на

дъскорезницата.

Къде си, Господарке на Цветята? Какво си ти? Трябваше да си

заспала!

Гласът му беше толкова слаб, че Тифани можеше и да не го чуе, ако

не се беше напрегнала така в очакване на поредното „хх-кхх-хрх”. А ето го

и него...

- Хх-кхх-хрх!

Позволи ми да ти покажа моя свят, Цветна Господарке. Нека ти

покажа цветовете на леда!

- ХЪЪЪРРРР!

Около три четвърти от Тифани си мислеше: „О, не! Дали ще ме

намери, ако му отговоря? Не, ако можеше да ме намери, вече щеше да е

тук. А дланта ми не ме прищипва.”

А останалата четвърт си мислеше: „Бог или богоподобно същество

говори с мен, и затова, Аннаграма, ако само за мъничко да беше

престанала с това твое хъркане, ако обичаш”.

- Хх-кхх-хрх!

- Нали казах, че съжалявам, - прошепна тя в полумрака с

треперливата светлина на свещта – Видях айсберга. Толкова ... ъъъ ... мило

от твоя страна.

Аз направих още много такива.

- ХЪЪЪРРРР!

Още много айсберги, мислеше си Тифани. Грамадански ледени

плаващи планини с моя образ, с влачещи се подире им тежки мъгли и

снежни фъртуни. Колко ли кораби са се блъснали в тях?

- Не трябваше да си правиш целия този труд, - прошепна тя.

Силите ми растат! Аз слушам и се уча! Аз разбирам човеците!

Оттатък прозореца на къщурката запя дрозд. Тифани духна свещта и

сива светлина се запромъква в стаята.

Слушал бил и се учел... че как може някаква виелица да разбере

каквото и да е?

Тифани, Цветна Господарке! Аз правя себе си човек!