Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Чечечерпипите на гогоспопожица Пъпредадалова! – каза тя, когато

Леля се довтече от кухнята с нещо сгряващо.

- Да? И какво за тях?

Аннаграма отпи от чашата.

- Какво им направи? – възкликна отчаяно тя, а по брадичката и

протече какао.

- Погребах ги.

- О, не! Защо?

- Ами че те са черепи. Така да си се въргалят ли да ги оставя?

Аннаграма се огледа диво.

- Тогава ще ми заемеш ли една лопата?

- Аннаграма! Не може да се ровиш в гроба на Госпожица Предалова!

- Но на мен ми трябват някакви черепи! – настоя Аннаграма – Онези

хора... ами, като в старо време е! Аз собственоръчно белосах всичко там!

Имаш ли си на представа, колко време трябва да белосаш черни стени? А

те ми се оплакваха! До кристалотерапия не щат и да припарят, а само ми се

мръщят и ми разправят, как Госпожица Предалова им давала някакво

мазно черно лекарство, ужасно на вкус, но било лекувало! И не престават

да искат от мен да им разрешавам глупавите им дребни дърления, а аз и

идея си нямам за какво става дума. А тази сутрин имаше един старец, който умря, а аз ще трябва да го приготвя и да бдя над него нощес. Ами, искам да кажа, това е толкова... пфу...

Тифани хвърли един поглед на Леля Ог, която си седеше удобно-

удобно и си попафкваше кротичко с лулата. А очичките и блестяха. Като

видя изражението на Тифани тя премигна и каза:

- Да ви оставя ли да си побъбрите на спокойствие, а, момичета?

- Да, ако обичаш, Лельо. И моля те, не подслушвай зад вратата.

- Да подслушвам лични разговори? Как можа? – каза Леля и отиде в

кухнята си.

- Тя ще подслушва ли? – прошепна Аннаграма – Ох, само Госпожа

Вихронрав да научи, край с мене.

Тифани въздъхна. Аннаграма нищо ли не знае?

- Разбира се, че ще подслушва, - просвети я тя – Нали е вещица.

135

- Но тя нали каза, че няма!

- Ще подслушва, но ще се прави, че нищо не е чула и няма да каже на

никого, - обясни Тифани – Това в края на краищата си е нейната къщурка.

Аннаграма я погледна отчаяно:

- А вторника може би ще ми се наложи да израждам бебе някъде си в

някакво село! Някаква баба дойде да ми дърдори за това!

- Това ще трябва да е г-жа Брейчешик, - сети се Тифани – А аз, знаеш

ли, ти бях оставила бележки. Не ги ли прочете?

- Сигурно Г-жа Уховрътска ги е изхвърлила, - предположи

Аннаграма.

- А трябваше да ги погледнеш! Цял час ти ги писах! – укори я

Тифани – Цели три листа! Виж сега, я се успокой, а? Учила ли си нещо за

бабуване?

- Г-жа Уховрътска казва, че раждането е естествено явление и

Природата трябва да бъде оставена да следва хода си, - отговори

Аннаграма, а Тифани беше сигурна, че чу изсумтяване из-зад кухненската

врата – Е, аз все пак знам едно успокоително заклинание.

- Е, това сигурно ще потрябва, - промълви унило Тифани.

- Г-жа Уховрътска казва, че селските жени знаят какво да правят, -

пробуди се нова надежда у Аннаграма – Тя казва да се доверим на простата

им селяшка мъдрост.

- Е, старицата, която е дошла да те вика, е била г-жа Ойнабаби, а у

нея ще намериш само проста селяшка тъпотия, - простветли я Тифани –

Изпуснеш ли я от поглед, все ще наложи някоя рана с лапа от листа.

Виждаш ли, само защото една жена е беззъба, още не значи, че е мъдра. А

може да значи просто, че е била глупава повече време от другите.

Внимавай тя да не припари до г-жа Брейчешик докато не мине раждането.

Че то, раждането, и без нея няма да е леко.

- Добре де, знам купища заклинания, които могат да помогнат...

- Не! Без магия! Освен за отстраняване на болка! Не може да не

знаеш това?

- Да, но Г-жа Уховрътска казва...

- Тогава защо не вземеш да викнеш Г-жа Уховрътска да ти помогне?

Аннаграма я зяпна. Това последното изречение беше излязло на по-

висок тон, отколкото и се искаше. А после лицето на Аннаграма се

превключи на нещо, което тя сигурно смяташе за приятелско изражение.

От което тя придоби вид на леко побъркана.

- Хей, хрумна ми страхотна идея! – звънна гласът и като кристал, който ей сега ще се пръсне – Защо не се върнеш в къщурката и да работиш

за мен?

- Не. Имам си друга работа.

136

- Но ти си толкова добра в гнусните неща, Тифани, - заувещава я с

лепнещ от сладост глас Аннаграма – Идва ти толкова естествено.

- Това е защото започнах с агненията от малка. Мънички ръчички

могат да се вмъкнат вътре и да разплетат, каквото се е оплело.

А сега Аннаграма и излезе с онова изтормозено изражение, което се

получаваше, когато и се наложеше да се оправя с нещо, което не може на