Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

минутата да разбере.

- Вътре в овцата ли? Да не искаш да кажеш направо в...

- Да, разбира се.

- И да разплиташ оплетеното ?

- Понякога агнетата тръгват да излизат със задницата напред, -

обясни Тифани.

- Със задницата... – повтори унило Аннаграма.

- И още по-лошо може да стане, ако има близнаци.

- Близнаци... – и тук Аннаграма се съживи като че беше забелзала

някаква грешка – Чакай малко, виждала съм купища картинки на овчари и

овце, но нищо подобно не съм срещала. Аз си мислех, че то е само ... ами

да се навърташ наоколо и да гледаш как овцете си ядат тревата.

Имаше такива моменти, когато ти се струваше, че светът би станал

по-добър, ако Аннаграма изяждаше от време на време по някой

здравословен шамар. От всичките тези глупави обиди, които ги ръсеше без

дори да забележи, невероятната и незаинтересуваност в никого освен в

самата нея, това как се държеше с всички сякаш не дочуват, а и са малко

тъпи... от всичко това направо да вземеш да кипнеш. Но в крайна сметка го

търпиш, защото отново и отново виждаш, какво се крие зад всичко това. А

там се крие онова ошашавено личице, втренчило се в света като заек

сгащен от лисица и кряскащо ли кряскащо с надеждата, че звярът ще си

тръгне без да и направи нищо. А съборът на вещиците, които се

предполагаше да са умни, бяха поверили точно на нея този можещ да

озори всекиго участък.

В това просто нямаше смисъл.

Ама никакъв.

- То се случва само, когато има трудно ягнене, - каза Тифани докато

мислите и препускаха – Което значи, че ще е навън на тъмно, в студа и

дъжда. Тогава художниците нещо ги няма никакви наоколо. Чудно защо

ли.

- Защо ме гледаш така? – попита Аннаграма – Сякаш не съм тук!

Тифани примигна. Е добре, помисли си тя, и сега как да се оправя с

това?

- Виж какво, ще дойда да ти помогна с измиването и подготвянето на

тялото, - каза тя толкова спокойно, колкото можа – А сигурно ще успея да

137

ти помогна и с г-жа Брейчешик. Или пък помоли Петулия. Тя е много

добра. Но бдението ще трябва да си го свършиш сама.

- Да седя цяля нощ сама с мъртвец ли? – потръпна Аннаграма.

- Може да си вземеш книга за четене, - предложи и Тифани.

- Сигурно ще може да си начертая защитен кръг около стола ми..., -

измънка Аннаграма.

- Не, - отсече Тифани – Без магия. Г-жа Уховрътска не ти ли е казала

това?

- Но защитният кръг...

- Привлича внимание. Нещо може да цъфне да види защо ти е било

да правиш кръг. Но не се бой, то всичкото е само да се успокоят старите

хора.

- Ъ... като каза, че нещо може да цъфне... – започна Аннаграма.

Тифани въздъхна.

- Добре де, ще бдя с теб, но само този път, - обеща тя и Аннаграма

засия.

- Колкото до черепите, - продължи Тифани – изчакай ме за малко...

Тя отскочи до стаята си, и донесе, грижливо увит, каталога на Бофо, който беше скрила в стария си куфар, и и го връчи, предупреждавайки я:

- Не го поглеждай сега. Изчакай докато останеш сама. Може пък да

ти даде някои идеи. Разбрахме ли се? Ще мина към седем.

Когато Аннаграма си тръгна, Тифани седна и започна да брои

шепнешком. Когато стигна до пет, Леля Ог влезе и энтусиазирано избърса

праха от няколко прахосъбирачки преди да подметне:

- Я, ама твойта дружка тръгна ли си?

- Ти за малоумна ли ме смяташ? – отвърна Тифани.

Леля престана да се преструва, че шета и каза:

- Не че знам за какво сте си говорили, щото нали не слушах, но ако

бях слушала, да ти кажа, от тая работа и благодаря няма да получиш.

- Баба не трябваше да се набърква, - заяви Тифани.

- Я, не трябвало било значи? – лицето на Леля беше лишено от

всякакво изражение.

- Аз не съм вчерашна, Лельо, - настоя Тифани – Аз го разгадах.

- Разгадала си го, така ли? На леля умницата, - Леля Ог седна на

стола си – Я да те видим, какво точно си разгадала?

И тук ще я втасаме. Леля обикновено беше неизменно дружелюбна.

Така изведнъж да стане строга, си беше за изплашване. Тифани обаче не се

отказваше:

- Нямаше как да поема къщурката, - заобяснява тя – Е, ежедневната

работа мога да си я върша, но за да поемеш участък ти трябват повече

годинки. Като си на тринадесет, някои неща хората изобщо нищо няма да

ти кажат, каквато щеш шапка да имаш. Баба обаче го извъртя така, сякаш

138

предлага мен, а всички решиха, че това било съревнование между мен и

Аннаграма, нали? И те избраха нея, защото е по-голяма и звучи на

компетентно. А сега всичко се разнищва. Не е нейна вината, че са я учили