Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

оправят както знаят, и отиде да берат лешници с Роджър... ама може ли да

са толкова тъпи? Та нали овцете ще се запилеят кой знае къде и каква е тая

глупост да ми търсят лешници посред юни, моля ви се?

Тя прочете малко нататък и си каза: Яаа, ето какво било то. Хъммм.

Ей, то значи изобщо не било за лешници. На Варовитище на това му

казваха „да търсиш кукувичи гнезда”.

Тук тя спря, колкото да иде долу да вземе нова свещ и пак да и се

стоплят краката, след което продължи да чете.

Дали Меги да се ожени за унилия тъмноок Уилям, който вече беше

собственик на две крави и половина, или да се остави да бъде омаяна от

Роджър, който я наричаше „горда моя красавице”, но сто на сто беше лош

човек, защото яздеше вран жребец и имаше тънък мустак?

А защо пък си мисли, че трябва да се ожени точно пък за някой от

двамата? – зачуди се Тифани. И изобщо, тя пилееше твърде много време в

131

дълбокомислено облягане къде ли не и в цупня. Абе там изобщо някой

работа върши ли? А и ако винаги се облича така, ще хване хрема.

Да се не начуди човек, с какво само се примиряваха тези мъже. Но

пък и да се замислиш.

Тя духна свещта и се мушна под юргана от гъши пух, бял-бял като

сняг.

Сняг покриваше Варовитище. Натрупваше се покрай овцете, така че

от тях се виждаше само нещо мътно-жълтеникаво. Закриваше звездите и

вместо това искреше със собствената си светлина. Облепваше прозорците

на къщите закривайки оранжевите светлини от свещите. Но никога не

покриваше замъка. Замъкът се издигаше на едно възвишение малко

настрани от селото, каменна грамада господстваща над всичкиге тези

колиби със сламените им покриви. Колибите като че бяха порастнали от

земята, замъкът обаче беше побит в нея. И заявяваше: „Аз Господствам”.

Роланд седеше в стаята си и внимателно пишеше. Без да обръща

внимание на тропането отвън.

Аннаграма, Петулия, госпожица Предалова... писмата на Тифани

бяха изпълнени с хора от далечни земи, с чудновати имена. Понякога той

се опитваше да си ги представи и се чудеше, дали тя всъщност не си ги е

измислила. Цялата тази работа с вещерството изглеждаше... ами не беше

точно като в рекламата. А изглеждаше като...

- Чу ли това, непослушно момче такова? – разнесе се

тържествуващият глас на леля Данута – Сега си залостен и от тази страна!

Ха! Това е за твое собствено добро, нали разбираш? Вътре ще си седиш, докато не се извиниш!

... като яко бачкане, ако сме честни. Много достойно, разбира се, с

всичкото навестяване на болните и прочее, но и много отрудено и не

особено вълшебно. Той беше подочул за „танцуването по без гащи” и се

постара колкото можа да не си го представя, но то и без друго май нямаше

нищо подобно. Дори и летенето на метли изглеждаше някак...

- И сега вече знаем и за онзи твой таен проход, о да! Зазидан е! Стига

толкова си се подигравал с хора, които ти мислят само доброто!

... скучно. Той се спря за малко, оглеждайки разсеяно грижливо

струпаните до леглото му самуни хляб и наденици. Ще трябва да се запася

с лук нощес, реши той. Генерал Тактикус пише, че нищо друго не

благоприятства толкова нормалния ход на храносмилането, когато не може

да се намерят пресни плодове.

Какво да и пише, какво да и пише... да! Ще и разкаже за партито. Той

отиде само защото баща му, в един от по-будните си моменти, го беше

помолил. Защото беше важно да се общува със съседите, но не и със

роднините ! Хубаво беше да се излезе за малко, а и той успя да си остави

132

коня в конюшнята на г-н Геймли, където на лелите нямаше и да им хрумне

да го търсят. Да... на нея ще да и хареса да прочете за партито.

Лелите пак се бяха развикали, че щели да заключат и вратата за

стаята на баща му. И бяха зазидали тайния проход. Значи му оставаше

само незамазаният камък зад гоблена в съседната стая, разклатената плоча, през която можеше да скочи в стаята отдолу и, разбира се, веригата под

прозореца, по която можеше да се спусне чак до долу. А на бюрото, върху

книгата на Генерал Тактикус, беше пълният комплект от лъскави новички

ключове. Беше ги поръчал на г-н Геймли. А ковачът беше разбран човек, разбиращ колко ще е добре да е в добри отношения с бъдещия Барон.

Той можеше да влиза и да излиза, когато му скимне, каквото и да

правеха те. Те можеше да тормозят баща му, да кряскат колкото им душа

иска, но не можеха да господстват над него .