Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Библиотекарите си имаха тайни. Разправя се, че можели да познаят

каква книга ти трябва, само като те погледнат, а още можели с някаква

тайна дума да ти отнемат гласа.

13 бел.авт.: искперимент – да правиш магия само за да видиш, какво ще се случи.

125

Точно сега те тършуваха из рафтовете си за прочутата книга на

Т.Х.Маузхолдер „Оцеляване в Снеговете”. Защото положението ставаше

отчаяно. Воловете, които им караха фургона, се бяха откъснали от впряга

си и изфирясали нанякъде във фъртуната, печката беше почти изгаснала, а, най-лошото от всичко, още малко и щяха да им догорят последните свещи, което значеше, че повече нямаше да могат да четат.

- Ето, в „Сред снежните порове” на К. Пиърпойнт Паундсуърт пише, че участниците в злощастната експедиция в Китовия Залив оцеляли като си

готвели супа от пръстите на собствените си крака, - отбеляза Заместник-

Библиотекар Гризлър.

- Звучи интересно, - оживи се Старши Библиотекар Суинсли, преравящ долния рафт – Рецепта има ли?

- Не, но може и да има нещо в „Готварство в сурови условия” на

Изобилия Лешоядова. Оттам взехме вчерашната рецепта за Изненадата с

Питателни Варени Чорапи...

На вратата се почука гърмовно. Тази врата беше от две части, така че

можеше да се отвори само горната половина, така че от долната да стане

малък тезгях, на който да бият печати в книгите. Сняг нахлу през цепките, когато чукането не престана.

- Дано не са пък вълците, - оплака се г-н Гризлър – Миналата нощ не

можах да мигна!

- Те да не би да чукат? Бихме могли да проверим в „Поведение на

вълците” на капитан У.Е.Лекомислов, - каза Старши Библиотекар Суинсли

– Или може просто да отвориш вратата и да видиш, а? Бързо! Че свещите

ще изгаснат!

Гризлър отвори горната половина на вратата. На стъпалата отвън

стоеше висока фигура, едва видима на коварната, разсеяна от облаците

лунна светлина.

- Я сакам Любов, - изломоти фигурата.

Заместник-библиотекарят се замисли за малко и каза:

- Там навън не е ли малко студенко?

- Абе вие не сте ли ората с книгите? – поиска да знае фигурата.

- Да, точно така... ааа, Любовни Романи! Ами че да, разбира се! –

отдъхна си г-н Суинсли – В такъв случай, мисля че ви трябва г-ца

Дженкинс. Насам, г-це Дженкинс, ако обичате.

- Вие май че премръзнете, - забеляза фигурата – Глей кви висулки са

ви щръкнали от тавано.

- Така е. Обаче успяхме да ги задържим настрани от книгите, -

отвърна г-н Суинсли – Хайде де, г-це Дженкинс. Този, ъъъ, господин търси

Любов. По вашата част е.

- Да, сър, - излезе напред г-ца Дженкинс – Какъв вид любов ще

обичате?

126

- Ми такваз с корица, видиш ли, и със страници и със сите му

буквища у нея.

Г-ца Дженкинс, която беше свикнала с такива неща, изчезна в мрака

от другата страна на фургона.

- Тея шашкъни са пълни откачалници! – намеси се нов глас, като че

идващ някъде откъм мрачния любител на книжнината, но не от главата, а

от доста по-ниско.

- Моля? – засегна се г-н Суинсли.

- А, нема проблема, - припряно се намеси фигурата – Болното колено

ми се обажда, я отга се помним страдам от него...

- Оти не земат да изгорят книгите па да се стоплят? – обади се

невидимото коляно.

- Че прощаете за туй, - извини се непознатият – нали ‘наете, едно

колено мо’е бая да изложи човеко. Туй колено направо здравето че ми

земе.

- Знам как е. И моят лакът се обажда, като се развали времето, -

посъчувства му г-н Суинсли.

В долните части на непознатия се завихри нещо като битка, от която

той се разтресе като кукла.

- Едно пени, моля, - обяви г-ца Дженкинс – И ще ми трябват името и

адресът ви.

Тъмната фигура потръпна.

- Хей, я... ние име и адрес не си даваме! – възропта непознатият –

Оно нашта верица ни го забранява, видите ли. Ъ... нечем да се пра’им и я

на колено, ма оти сте зели да умирате от студ?

- Воловете ни избягаха и, уви, наваля твърде дълбок сняг за да

вървим пеш, - обясни г-н Суинсли.

- Епа убаво. Ма нали си имате печка и сите му сухи вехти книги, -

продължи тъмната фигура.

- Да, знаем, - отвърна неразбиращо библиотекарят.

Настана една от онези неловки паузи, когато двама души изобщо, ама изобщо не могат да проумеят гледната точка на другия. След което

тайнственият клиент предложи:

- Чуйте що че ви казуем, оти я и ... мойто колено не ойдем да ви

приберем говедата? Нема ли да струва туй колкото пени? Голем Йън, ей

сегинка че усетиш на юмруко ми дебелио край!