Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Аз, ъ, тъкмо проверявам, - отговори мис Тик, все така прелиствайки

книгата – А... пише, че тя била, тоест е, по-прекрасна от всички звезди

небесни...

Всички те се вгледаха в Тифани.

- Може и да направиш нещо с косата си, - предложи след някое време

Леля Ог.

123

- Какво например? – попита Тифани.

- Каквото и да е например.

- Освен стъпалата и правенето нещо с косата ми, - запита рязко

Тифани – има ли още нещо?

- Ето, според цитат от един древен ръкопис: „И шества тя по

моравите Априлски и изпълнюва кошерите пчелни с мед сладък”, -

докладва мис Тик.

- Как го правя това?

- Не знам, но подозирам, че то и без друго си става, - отвърна мис

Тик.

- А Лятната Господарка обира заслугата, така ли?

- Мисля, че тя, всъщност, просто трябва да съществува.

- Нещо друго?

- Ъ, да. Трябва да се погрижиш зимата да свърши, - каза мис Тик – И, естествено, да се оправиш със Зимеделеца.

- А това пък как да го направя?

- Ние мислим, че ти просто трябва да си... там, - рече Баба Вихронрав

– Или може би ще разбереш, какво да правиш, когато му дойде времето.

- Мяу .

- Къде там? – поиска да знае Тифани.

- Където и да е. Навсякъде.

- Бабо, шапката ти изпищя, - обърна и внимание Тифани – Каза

„мяу”!

- Няма такова нещо, - отрече рязко Баба.

- Да знаеш, каза го, - потвърди Леля Ог – И аз я

чух.

Баба Вихронрав изръмжа и си свали шапкага.

Бялото котенце, свило се около здраво стегнатия и

кок примигна на светлината.

- Какво да го правя? - измърмори Баба – Оставя

ли я тая пущина сама, ще ми се завре под шкафа и ще

врещи ли врещи, - тя огледа всички като че

предизвиквайки ги да кажат ако ще и дума – Както и

да е, - добави тя – то ми топли главата.

От креслото си Грибо лениво приотвори жълтата цепка на лявото си

око.

- Слизай, Ти, - каза Баба, сваляйки котето от главата си и оставяйки

го на пода – Госпожа Ог все ще има малко млекце в кухнята си.

- Вярно, че е малко, - въздъхна Леля – Бас държа, че някой ми го пие!

Окото на Грибо се отвори докрай и той леко заръмжа.

124

- Сигурна ли си, че знаеш, какви ги вършиш, Есме? – попита Леля Ог

готова да метне една възглавница – Той моичкият много люто си брани

територията.

Бялото котенце седна на пода и си уми ушите. И после, когато Грибо

се изправи на крака, тя го стрелна с едно такова невинно погледче и литна

право към носа му, докопвайки го с извадени нокти.

- Тя също, - изкоментира Баба Вихронрав, когато Грибо се изстреля

от креслото, профуча през стаята и изчезна в кухнята.

После от там се дочу трошене на супник последвано от дан-дан-дан-

дан-кането на капака на супника, който се повъртя на пода докато не

заглъхна. А котенцето доприпка пак в стаята, скочи в опразненото кресло и

се сви на кълбо.

- Ама той довлече половинка вълк оная седмица, - рече Леля Ог – Ти

да не си правила искперименти13 върху горкото котенце, а?

- На мен такова нещо и на ум няма да ми хрумне, - заяви Баба – Тя

просто си знае работата, това е, - тя се обърна към Тифани – Като гледам

някое време Зимеделецът няма да ти досажда много. Тук скоро ще настане

голям студ. Това ще му отвори на него много работа. А дотогава Госпожа

Ог ще те учи на... нейни си неща.

И Тифани си помисли: „Чудя се, колко ли притеснително ще е това.” Затрупани в преспите посред замръзналата мочурлива низина, неколцина странстващи библиотекари се бяха скупчили покрай

изстиващото си кюмбе и се чудеха какво ли още да изгорят.

Тифани така и не можа да научи много за библиотекарите. Те бяха

малко като скитащите жреци и учители, достигащи даже до най-малките, самотни селца за да предлагат такива неща (примерно молитви, лекарства, факти), от които хората можеше седмици наред да нямат никаква нужда, а

после изведнъж да им притрябват по много наведнъж. Библиотекарите

даваха за пени да почетеш някоя от книгите им, макар че понякога

приемаха и храна или запазени дрехи втора ръка. Ако им дадеш книга, те

ще ти дадат десет заемания безплатно.

Понякога можеше да се видят два-три от фургоните им паркирани

заедно на някоя поляна и да се помиришат лепилата, които те си варят за

поправка на най-старите си книги. Някои от книгите им бяха толкова

овехтели, че буквите бяха избледняли от дългото излагане на четящи

погледи.