Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Малко е студено, нищо друго... о, нещо става...

Между стъпалата и изникнаха зелени филизи и бързо порастнаха. До

корена си те побеляха и набъбвайки заизблъскваха краката настрани.

- Лук? – надигна глас сприхаво Баба Вихронрав.

- Добре де, само тези семена намерих, както бързахме, - обясни Леля

Ог ръчкайки лъскавите бели луковици – Добър размер. Само така, Тиф.

119

Баба я изгледа шокирано.

- Сега нали няма да вземеш да ги ядеш, а Гита? – укори я тя – Ама

точно така ще сториш, нали? Ама че ти ще ги ядеш!

Леля Ог, изправила се с по сноп луковици и в двете си дундести ръце

я изгледа гузно, но само за миг.

- Че защо не? – отвърна с достойнство тя – То зиме не е работа да си

вириш носа от пресен зеленчук. А и, освен друго, краката и са си чистички

и спретнати.

- Не е съвсем прилично, - изказа се мис Тик.

- Мен от това не ме боли, - намеси се Тифани – Аз нищо друго не

правих, освен да си пусна краката за малко в тавата.

- Ето, тя казва, че не боли, - изтъкна Леля Ог – А, на мен май ми

останаха малко семена от моркови в кухненския шкаф... – тя видя

израженията на лицата на другите – Добре де, добре, стига толкова. Няма

какво да ме гледате така. Просто се опитвах да посоча светлата страна на

нещата, нищо друго.

- Но, моля ви се , някой ще ми обясни ли какво ми става? – проплака

Тифани.

- Мис Тик щеше да ти даде отговор с премного и предълги думи, -

каза Баба – Но като опре до главното, ето какво ти е: случва ти се

Приказка. И те пригажда към себе си.

Тифани се помъчи да не изглежда сякаш не е разбрала нито дума от

това, което току що са и казали.

- Мисля, че малко подробности хич няма да ми навредят, - увери ги

тя.

- А аз мисля, защо да не взема да направя малко чай, - каза Леля Ог.

Глава Седма

Хванеш ли се на танца...

Зимеделецът и Лятната Господарка... играеха. Един никога не

свършващ танц.

Зимата никога не умира. Не и така, както умират хората. Тя се

скатава в късните слани и мириса на зима в някоя лятна сутрин, а в най-

големите жеги бяга във високите планини.

Лятото никога не умира. То се покрива вдън земята. На закътано

напъпват зимни пъпки, а под старата шума никнат белезникави кълнове.

Частица от него намира убежище в най-дълбоките, най-горещите пустини, където лятото е безкрайно.

120

За животните те са само промяна на времето, само част от всичкото.

Но ето че се явиха хората и им дадоха имена, също както изпълниха

звездното небе с герои и чудовища, понеже така те го превърнаха в

приказки. А хората обичат приказките, защото веднъж като превърнеш

нещата в приказка, приказката може да бъде променена. И точно тук беше

проблемът.

Така че Господарката и Зимеделецът вече хиляди години въртяха

тази игра, сменяйки се всяка пролет и всяка есен, и така докато едно

момиченце не можа да си сдържи краката и кацна в танца точно по най-

неподходящото време.

Но Приказката също си има свой живот. Тя е като някое

представление, траещо вече години наред, и ако на сцената вместо

истинската актриса вземе че излезе някое случайно попаднало там момиче, ами, толкова по-лошо за момичето. Ще му се наложи да носи костюма и да

си казва репликите с надеждата, че някак си ще я докара до щастлив край.

Промениш ли Приказката, дори и да не си искала, Приказката ще промени

теб.

Мис Тик го каза с много повече думи, такива като примерно

„антропоморфна персонификация”, но това беше, което в крайна сметка

разбра Тифани.

- Та значи... не съм богиня, така ли? – поиска да се увери тя.

- Ех, защо нямам черна дъска, - въздъхна мис Тик – Само че на тях

водата не им се отразява добре, а и тебеширите, разбира се...

- Това, което си мислим, че се е случило в Танца, - започна тихо Баба

Вихронрав – е, че ти и Лятната Господарка сте се... смесили.

- Смесили?

- Може и да имаш някои от нейните дарби. Митът за Лятната

Господарка казва, че цветя никнели навсякъде където и да се размотават

краката и, - каза Баба Вихронрав.

- Където и да стъпят нозете и , - поправи я сковано мис Тик.

- Какво? – сопна се Баба, която тъкмо беше започнала да крачи

напред-назад пред камината.

- Правилно е „където и да стъпят нозете и”, - поясни мис Тик – Така

е по-... поетично.

- Ха, - изсумтя Баба – Поезия!

Това ще ми докара ли още неприятности? – зачуди се Тифани и

попита:

- Ами истинската Лятна Господарка? Тя ще се сърди ли?