Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

съвсем като фийгъл. И се държеше като фийгъл, тук нямаше никакво

съмнение. Защо обаче му беше да увива около себе си мърляв фийгълски

кариран парцал?

- Ми он, такова, ни намери, - обясни Прост Уили, прегръщайки с

една ръка толкова от Хорас, за колкото му стигаше ръката – Мо’е ли да

остане с нас, а? Он сфаща сека моя дума!

- Да се чуди човек, защото аз не схващам, - каза Тифани – Вижте, снощи бяхме в корабокрушение, нали?

- Епа да, как не. Нещо като такова.

- Нещо като такова ли? Истинско ли беше или не?

- Епа такова, - притесни се фийгълът.

- Какво такова? – настоя Тифани.

- Епа нещо като истинско и нещо като неистинско, ма нещо като

истински неистинско, - обясни Прост Уили гърчейки се от вълнение – Я не

ги нъм верните думища...

- Добре ли сте всички в клана? – попита Тифани.

- Епа да, госпойце, - просия Прост Уили – Нема проблема. Онуй нали

си беше сънищна гемия у сънищно море.

- Ами айсбергът сънищен ли беше?

- Ей, не. Айсберго си беше истински, госпойце.

- Така си знаех! Ама сигурни ли сте?

- Епа да. Бива си ни нас да наеме таквиз ми ти неща, - рече Прост

Уили – Тъй ли е, бе момци?

Другите два фийгъла, в пълен страх и трепет от това че стоят пред

лицето на големата мънечка бабаяга без защитата на още стотици братя

наоколо, само кимнаха на Тифани, след което и двамата се опитаха да се

скрият зад гърба на другарчето си.

- Значи истински айсберг с моето лице си плува из морето? – ужаси

се Тифани – Пътищата на корабите пресича ли?

- Епа да. Мое би, - отговори Прост Уили.

- В каква беля само ще се вкарам! – възкликна Тифани изправяйки

се.

Нещо прещрака и краят на една от дъските на дюшемето изскочи от

пода и щръкна поклащайки се като люлеещ се стол. Беше изстръгнала и

запратила към стената два дълги пирона.

- А сега и това, - въздъхна морно Тифани.

114

Фийгълите и Хорас обаче бяха изчезнали. Зад Тифани някой се

изсмя, или по-скоро подхихикна, дълбоко, земно, някак си с намек че

някой все едно току що е разказал пиперлив виц.

- Тея малки дяволи ги бива да изфирясват, а? – каза Леля Ог

влизайки безгрижно в стаята – Айде сега, Тиф, от теб искам да ми се

обърнеш бавно-бавно и да ми седнеш на леглото, ама така че краката ти да

не докосват пода. Ще се оправиш ли с това?

- Разбира се, Г-жо Ог. Вижте, съжалявам за...

- Пу, малко дюшеме повече или по малко, на кой му пука? – успокои

я Леля Ог – Повече ме е грижа за Есме Вихронрав. Та тя каза, че може да

стане нещо такова! Ха, тя излезе права, а мис Тик крива! Сега с нея хич

няма да може да се живее! Така ще си навири носа, че краката и няма да

докосват земята!

С гръмко „ пьоуоуоуонк!” още една дъска се откърти от пода.

- Няма да е зле и твоите да не я докосват, госпожичке, - додаде Леля

Ог – За нула време ще се върна.

Нула времето се оказа, че трае точно колкото двадесет и седем

секунди, когато Леля се върна с чифт крещящо розови чехли на пухкави

зайчета.

- Моите резервни, - поясни тя, докато зад гърба и още една дъска

каза „ хряас!” и метна четири големи пирона в отсрещната стена.

От дъските, които вече се бяха изправили започна да никне нещо, много приличащо на листа. Бяха тънки като тревички, но си бяха листа.

- Аз ли го правя това? – попита притеснено Тифани.

- Бас държа, че на Есме ще и се иска сама да ти разправи всичко, -

каза Леля навличайки на Тифани чехлите – Но това твоето, госпожице, е

тежък случай на Ped Fecundis.

Някъде в паметта на Тифани д-р Чувствителиян Суетон, D. M. Phil., B. El L. и така нататък, за миг се размърда в дрямката си и се погрижи за

превода.

- Плодородни крака? – учуди се Тифани.

- Браво бе! Не че очаквах нещо да му стане на дюшемето, но като се

замислиш, връзва се. То в крайна сметка нали е дървено, значи ще иска да

расте.

- Г-жо Ог?

- Да?

- Моля ви се? Изобщо не разбирам за какво говорите! Та аз си мия

редовно краката! Освен това мисля, че съм гигантски айсберг!

Леля Ог я изгледа продължително и благо. Тифани се взря в тези

тъмни проблясващи очи. Изобщо не се опитвай да й въртиш номера или да

криеш нещо от тези очи, посъветва я Третият Акъл. Всички казват, че тя и

115

Баба Вихронрав са били най-добри приятелки още от момичета. А това

значи, че зад всички тези бръчки трябва да има стоманени нерви.

- Чайника долу ей сегичка ще кипне, - каза бодро Леля – Защо пък да

не слезеш и да не ми разкажеш всичко, а?

Тифани беше проверила в Несъкратения Речник за „гювендия” и