Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Ето че стана смахнато, - отбеляза тихичко Третият Акъл.

- Да, нали, сама нямаше да се сетя, че грамаден айсберг с моя образ

няма да...

- Не, това е просто странно. А това е смахнато, - поправи я Третият

Акъл – Имаме пътници. Виж, - тя посочи.

Долу, на главната палуба имаше ред люкове с големи железни

решетки. Тифани преди не ги беше забелязала. Ръце, стотици ръце, бледи

като корени под стар дънер, се подаваха от решетките опипвайки и

мятайки се.

- Пътници? – прошепна в ужас Тифани – О, не...

И тогава започнаха писъците. Щеше да е по-добре, макар и не много

по-добре, ако крещяха „Помощ!” или „Помогнете!”, но вместо това те само

пищяха и ридаеха, звуци на оголена човешка болка и страх.

Не!

- Върни се в главата ми, - отсече тя – Не мога да мисля като те

гледам да се размотаваш така навън. Веднага.

- Ще вляза отзаде ти, - склони Третият Акъл – Така няма да изглежда

сякаш...

Болка прониза Тифани, както и промяна в ума и, ведно с мисълта: „Е, сигурно можеше и да е много по-гадно”.

Е добре, да помисля. Всичката аз да помисля.

Тя гледаше отчаяните ръце, размятащи се като водорасли под вода и

си мислеше: „Аз съм в нещо като сън, но този май не е мой. Аз съм на

кораб и сега ще ни убие айсберг, който е гигантски образ на мен самата.

Май повече ми харесваше като бях снежинки...

Чий сън е това?

- Какво ти има, Зимеделецо? – попита тя, а Третият и Акъл, върнал

се, където трябваше да си бъде, изкоментира: „Чудна работа, даже и дъха

си във въздуха можеш да видиш.”

- Това някакво предупреждение ли е? – провикна се Тифани – Какво

искаш?

- Теб да ми станеш жена , - отговори Зимеделецът. Думите просто ей

така пристигнаха в паметта и.

Раменете на Тифани се отпуснаха.

110

Знаеш, че това не е наистина, каза и Третият Акъл. Но пък може да е

сянката на нещо истинско...

Не трябваше да давам на Баба Вихронрав да отпраща просто ей така

Роб Секигоопрай...

- Кривънци! Кърма да ме утепа! – провикна се някой зад нея, след

което се започна обичайната гълчава:

- Оно е „гръм”, бе, мо’е ли да си толкоз прост!

- Епа тъй ли? Де го тоя гръм бе, оно тука има само кърма!

- Пуснете некое дръво на борд, бе! Че Прост Уили падна у водата!

- Брей че кютук с кютук! Рекох ли му я, превръзка само на едното

очо?

- Е-бре, йо-хо-хо и хо-йо-йо...

Фийгъли заприиждаха от каютата зад Тифани, плъзвайки по целия

кораб, а Роб Секигоопрай спря точно пред нея. И козирува.

- Да прощаваш, че мънечко се позабавииме, че бая зор беше да ги

тражим тея ми ти черни превръзки. Оно, найш ли, има таквоз нещо: стил

му викат.

Тифани остана без думи, но само за миг. После посочи:

- Трябва да не дадем на този кораб да се удари в онзи айсберг!

- Епа само туй ли? Нема проблема! – Роб се зазяпа покрай нея в

прииждащата ледена великанка и се ухили – Ма он нослето ти го е докарал

баш убаво, а?

- Просто го спрете. Моля ви се? – заумолява Тифани.

- Епа тъй верно! Аре, момци!

Да гледаш фийгъли вършещи работа беше все едно да гледаш

мравки, само че мравките не носят препаски и не крещят неспирно

„Кривънци!” Сигурно защото можеха само с една дума за кажат толкова

много неща, те май нямаха проблеми със заповедите на Веселия Моряк. Те

щъкаха по палубата, теглеха се разни тайнствени въжета, платна се

опъваха и плющяха под хор от „Добро пушене!” и „Кривънци!” И сега значи Зимеделецът иска да се ожени за мен, мислеше си

Тифани. Ох, майчице.

Не че досега не и се беше случвало да се замисля, дали ще се омъжи

някой ден, но беше твърдо уверена, че до този „някой ден” има още доста

време. Да, майка и се беше омъжила още само на четиринадесет, но така е

било то в старо време. Имаше купища неща за свършване, преди Тифани

изобщо да може да си помисли за омъжване, тук тя беше много, ама

съвсем сигурна.

Освен това като си помислиш само... пу. Та той не е човек и дори не

е точно „той”. Той ще е твърде...

Пляаас! – каза вятърът в платната, корабът проскърца и се наклони и

всичи се развикаха на Тифани. Повечето и крещяха „Колелото! Фащай

111

колелото бе!”, макар че имаше и едно отчаяно „И в ясно и в бурно време –

добро пушене!”.

Тифани се озърна към толкова бързо въртящия се рул, че спиците му

се размиваха. Пробва се да го сграбчи, но то само я удари по пръстите. Все

пак наблизо имаше навито малко въже и тя успя да улови кормилото с

примка като с ласо и да го запъне без прекалено много пързаляне по