Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

ума. Докато тя лежеше в тъмното, умът и превърташе ли превърташе

образи в главата и – на часовници казващи „ дрън-дран ”, на снежинки с

нейния лик, на Мис Предалова, крачеща нощем през тъмни гори, търсеща

лоши хора с вдигнат в готовност жълт нокът на палеца. Мит Предалова...

Тези разбъркани спомени я понесоха и завлякоха в смътна белота.

Която просветля и в нея изникнаха детайли, малки петънца сиво и черно.

Които започнаха да се полюшват лекичко натам-насам...

Тифани отвори очи и всичко се проясни. Тя беше на една... лодка, не, на цял голям платноходен кораб. Палубата беше покрита със сняг, такелажът беше целият във висулки. Той плаваше под утринна светлина с

цвета пяна след пране, през тихо сиво море, пълно с плаващи ледове и

валма мъгла. Такелажът припращяваше, вятърът въздишаше в платната.

Никой не се виждаше наоколо.

- А, това май е сън. Дай ми да изляза, моля те, - обади се един познат

глас.

- Коя си ти? – изненада се Тифани.

- Ти. Прокашляй се, ако обичаш.

Тифани си помисли: Е и какво, щом като е сън... и се прокашля.

Една фигура изникна от снега. Беше пак тя и се оглеждаше

замислено.

- Ти също ли си аз? – попита Тифани.

Странно, но на тази помръзнала палуба това не изглеждаше чак

толкова, ами, смахнато.

- Хъммм. О, да, - отвърна другата Тифани все така вглеждаща се в

околността – Аз съм твоят Трети Акъл. Нали се сещаш? Онази част от теб, която не престава да мисли? Частицата, която забелязва дребните

подробности? Добре е да се поизлезе на чист въздух. Хъммм.

- Нещо не е наред ли?

- Ами, явно това ще да е сън. Ако си сториш труда да погледнеш, ще

видиш, че кормчията с жълтия дъждобран на руля е Веселия Моряк от

опаковките тютюн, който навремето пушеше Баба Болежкова. Той винаги

ти идва наум, щом си помислиш за море, нали?

Тифани се озърна към брадатата фигура, която и помаха приятелски.

- Да, това е той! – възкликна тя.

108

- Но все пак не мисля, че това е точно нашият сън, - караше нататък

Третият Акъл – Твърде е ... истински.

Тифани се наведе и взе малко сняг.

- На пипане е истински, - отбеляза тя – И студен.

Тя направи снега на топка и го метна по себе си.

- Ще се помоля, да не си правя това, - измърмори другата Тифани

бършейки си снега от рамото – Но нали ме разбираш? Сънищата не са чак

толкова... несънищни.

- Разбирам, какво имам предвид, - отговори Тифани – Мисля, че като

станат така истински, все ще изникне нещо смахнато.

- Точно така. Не ми харесва на мен тази работа. Ако това е сън, значи, ще се случи нещо ужасно...

Те се вгледаха напред пред кораба. Там посред морето се ширеше

мътна, мръсна мъгла.

- Там, в мътилката има нещо! – възкликнаха вкупом и двете Тифани.

Те се обърнаха и забързаха нагоре по стъпалата към кърмчията.

- Пази се от мъглата! Моля те, не се приближавай натам! – замоли го

Тифани.

Веселият моряк извади лулата от устата си и я изгледа озадачено:

- И в ясно и в бурно време – добро пушене?

- Какво?

- Той друго не може да каже! – обясни Третият и Акъл – Не се ли

сещаш? Това той казва на етикетчето!

Веселият моряк внимателно я отбутна.

- И в ясно и в бурно време – добро пушене, - зауспокоява я той –

Добро пушене.

- Виж, ние искаме само да... – започна Тифани, но Третият и Акъл

без нито дума докосна с ръка главата й и я завъртя настрани.

От мътилката излизаше нещо.

Беше айсберг. Огромен айсберг, поне пет пъти по-висок от кораба, величествен като лебед. Беше толкова голям, че променяше времето

наоколо. Като че се движеше бавно, край основанието му се пенеше бяла

вода. Сняг валеше околовръст. След него се влачеха була от мъгла.

Лулата на Веселия моряк изпадна от устата му.

- Добро пушене! – изпсува той.

Айсбергът беше Тифани. Една Тифани висока стотина метра, направена от бляскав зеленикав лед, но все пак беше Тифани. По главата и

гнездяха морски птици.

- Не може пак Зимеделецът да е сторил това! – тръшна се Тифани –

Аз нали изхвърлих коня! – тя събра длани пред устата си и извика - АЗ

НАЛИ ИЗХВЪРЛИХ КОНЯ!

109

Гласът и отекна от зловещо надвисналата ледена фигура. Няколко

птици излетяха с крясъци от грамадната студена глава. Зад Тифани

корабния рул се завъртя. Веселия Моряк тропна с крак и посочи белите

платна над тях:

- И в ясно и в бурно време! – изкомандва той.

- Извинявай! Просто не те разбирам!

Морякът изсумтя и хукна към едно въже, което задърпа припряно.