Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

палубата. След това тя хвана кормилото и се замъчи да го обърне на

другата страна. Беше все едно да избуташ цяла къща, но все пак то

помръдна, отначало бавно-бавно, а после потръгна, когато тя се опря в

него с гръб.

Корабът се завъртя. Тя усети движението му, как се обръща малко

по-настрани от айсберга, а не както досега право към него. Добре! Нещата

най-сетне да почнат да вървят на оправяне! Тя завъртя руля още малко и

ето че грамадната мразовита стена вече отминаваше покрай тях

изпълвайки въздуха с ледена мъгла. Всичко най-накрая ще свърши добре

след като...

Корабът се блъсна в айсберга.

Започна с просто „прас!”, когато някаква рея закачи някакъв леден

издатък, но после се затрошиха и други дървении, когато корабът застърга

в леда. После някакви неща остро изпращяха, когато корабът заора в нещо

отпред и парчетии се разхвърчаха посред стълбове пенлива вода. Върхът

на мачтата се отчупи и повлече след себе си платна и такелаж. Буца лед

рухна върху палубата на няколко стъпки от Тифани обсипвайки я с ледени

иглички.

- Не трябваше да става така! – възкликна задъхано тя, увисвайки на

кормилото.

- Омъжи се за мен , - каза Зимеделецът.

Бушуваща бяла вода нахлу в потъващия кораб. Тифани се задържа за

още един момент; и тогава прииждащите студени талази я покриха и...

само че изведнъж се оказа, че не са студени, а топли. Но все още не

можеше да диша. В мрака тя отчаяно се забори да достигне повърхността, докато мракът внезапно не беше отметнат настрани, очите и не се

изпълниха със светлина, а един глас не каза:

- Не ще и дума, че тея дюшеци са прекалено меки, но я пробвай да

кажеш нещо на Г-жа Ог.

Тифани примигна. Лежеше в легло, до което беше застанала

кльощава разчорлена жена с доста червен нос.

- Ти се мяташе ли мяташе като съвсем побъркана, - съобщи и жената, оставяйки на малка масичка до леглото изпускаща пара чаша – Някой ден

някой тук ще се задуши, помни ми думата.

Тифани пак примигна. Би трябвало да си мисля: „А, това беше

просто сън”. Да, но не беше просто сън. Не беше мой сън.

112

- Колко е часа? – съумя да попита тя.

- Към седем, - отговори жената.

- Седем! – Тифани отметна одеялото – Трябва да ставам! Г-жа Ог ще

си иска закуската!

- Надали. Няма и десет минути откакто аз и я занесох в леглото, -

жената я измери с един Поглед – А пък днес съм си взела свободен ден, -

тя изсумтя – Изпий си чая преди да изстине, - след което закрачи към

вратата.

- Г-жа Ог да не е болна? – попита Тифани, напразно търсейки си

чорапите. Досега тя не беше чувала да носят закуската в леглото на някой, който да не е или престарял или болен.

- Болна? Аз откакто се помня, тя и един едничък ден не е боледувала,

- отговори жената, успявайки някак да намекне, че ако питат нея, това

изобщо не е честно. И тя затвори вратата след себе си.

Дори и подът в тази резервна спалня беше изгладен. Но не от векове

наред тъпчещи го крака, които да са отнесли всичките цепки от дъските на

дюшемето, а защото някой го беше изстъргал с пясък и лакирал. Босите

крака на Тифани лекичко стъпиха отгоре. Не се виждаше никакъв прах, нито паяжини. Стаята беше светла и свежа и изобщо не приличаше на

такава, каквато трябваше да бъде която и да е стая в една къщурка на

вещица.

- Ще се преобличам, - съобщи тя на празната стая – Има ли тук

някакви фийгъли?

- Епа нема, - обади се един глас из-под леглото.

Последва още някое време трескаво шепнене и накрая гласът се

поправи:

- Я саках да речем, дека тука нема почти никой от нас.

- Тогава си затворете очите, - разпореди се Тифани.

Тя се облече, сръбвайки си от време на време по малко от чая. Да ти

донесат чай до леглото без да си болна? Та такова се случваше само на

крале и кралици!

И тогава тя забеляза синините на пръстите си. Изобщо не болеше, но

пръстите и бяха посиняли точно където ги беше ударило корабното

кормило. Така значи...

- Хей, фийгъли? – повика ги тя.

- Кривънци, нема па да ни метнеш за втори път, - каза гласът из-под

леглото.

- Я излез където да мога да те виждам, Прост Уили! – изкомандва

Тифани.

- Ей бре, госпо’ице, върло бабоягуване требе да е туй, секи път да

‘найш дека съм я.

113

След още някое време угрижено шепнене из-под леглото се изнизаха

Прост Уили, защото това наистина беше той, още двама фийгъли и

сиренето Хорас.

Тифани зяпна. Добре де, той си беше синьо сирене, значи на цвят