Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

откри, че то значело „жена живееща по-така, отколкото трябва” и

„отличаваща се с леко поведение”. След известен размисъл тя реши, че

това ще да значи, че Г-жа Гита Ог е извънредно почтена жена. Щом като и

е лесно да се отличава с поведение, тоест да бъде по-добра в това

поведение от останалите. И щом като е по-така отколкото трябва, значи

превъзхожда дължимото. Някак си тя усещаше, че Госпожица Предалова

не беше имала предвид точно това, но как да спориш с логиката?

Ако не друго, Леля Ог умееше да слуша. Тя слушаше като някакво

грамаданско ухо и Тифани без да се усети си каза всичко. Ама всичко.

Леля седеше отсреща на голямата кухненска маса и попафкваше с лулата

си с резбован таралеж. От време на време подпитваше примерно: „А защо

така?” или „И после какво стана?” и изповедта течеше ли течеше.

Добродушната усмивчица на Леля можеше да изтръгне от теб неща, които

дори не си подозирала че знаеш.

Докато си говореха Третият Акъл на Тифани изследваше стаята с

крайчеца на зрението. Тази стая беше удивително светла и чиста и

навсякъде имаше украшения – евтини и жизнерадостни, от тия, на които

пише неща като „На най-добрата Мама на света”. А където нямаше

украшения, имаше картинки на бебета, деца и семейства.

Тифани си беше мислила, че само тежкари живеят в такива къщи. Та

тук имаше газени лампи! Имаше и тенекиена вана, удобно закачена на кука

зад клозета! Имаше си и помпа направо в къщата! Леля обаче си ходеше в

доста износената си черна рокля, без изобщо да е тежкарка.

От най-хубавото кресло в натруфената стая голям сив котарак

гледаше Тифани през полу-отворено око, в което проблясваше абсолютно

зло. Леля го беше представила като „Грибо... не се притеснявай от него, той ми е само един голям пухчо”, което на Тифани и стигна знанието да

преведе като: „ще забие нокти в крака ти само да припариш близо до него”.

Тифани говореше както не беше говорила на никого досега. Трябва

да е някаква магия, реши Третият и Акъл. Вещиците все намират начини

да контролират хора с гласа си, а Леля Ог вместо това те слуша.

- Този момък Роланд, дето не е твоят младеж, - подметна Леля, когато Тифани спря да си поеме дъх – Мислиш ли да се омъжиш за него, а?

Не лъжи, настоя Третият и Акъл.

- Аз... ами, какво ли не ти идва на ум като не внимаваш, нали? –

отговори Тифани – Не е точно като да мисля. Изобщо, всичките други

116

момчета, които съм срещала, си гледат само в глупавите крака! Петулия

казва, че това е заради шапката.

- Е, помага ако си я свалиш, - посъветва я Леля Ог – А да ти кажа, когато аз бях момиче, доста помагаше и по-изрязано деколте на сукмана.

От него те престават да гледат в глупавите си крака, от мен да знаеш!

Тъмните и очи уловиха погледа на Тифани. И Тифани избухна в

смях. На лицето на Леля Ог изникна такова подхилкване, че би трябвало да

го затворят в името на общественото благоприличие, и, кой знае защо, Тифани се почувства много по-добре. Беше минала нещо като изпит.

- Ама да знаеш, това със Зимеделеца май няма да мине, няма как, -

пак върна нещата в скръбното им положение Леля.

- Това със снежинките, хубаво, - каза Тифани – Но с айсберга...

мисля, че това беше малко в повече.

- Перчене пред момичетата, - пафна с таралежовата си лула Леля –

Да, те все така правят.

- Но той може да убие хора!

- Че той нали е Зимата. Тя, зимата, това прави. Да, но като го гледам

аз, май е малко ошашавен, щото досега никога не е бил влюбен в човешко

същество.

- Влюбен?

- Добре де, той може би си мисли, че е.

Още веднъж очите и се взряха в Тифани.

- Той е природен елемент, а те, като ги погледнеш, са си

елементарни, - продължи Леля – Той обаче се опитва да бъде човек. А

това си е сложничко. Ние сме бъкани с разни неща, дато той не ги

разбира... какво говоря, дето не може да ги разбере. Гняв, например. Една

виелица никога не се гневи. Бурята не мрази хората, които убива. Няма

такова нещо като жесток вятър. Но колкото повече той мисли за теб, толкова повече му се налага да се оправя с разни такива чувства, а няма

кой да го научи. Той не е чак толкова умен. Изобщо не му се е налагало да

бъде умен. А интересното е, че ти също нещо се променяш...

На вратата се почука. Леля Ог стана и отвори. Беше Баба Вихронрав, а из-зад рамото и надничаше мис Тик.

- Благословение над този този дом, - поздрави Баба, но с тон, предполагащ, че ако се наложеше някой да разкара това благословение, тя