Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Баба Вихронрав спря да крачи и изгледа мис Тик, която каза:

- Ами, да... ъ... ние изследваме всички възможности...

121

- Което значи, че не знаем, - завърши Баба – Като се опре до

същината. Знае ли човек, като става дума за богове? Но, щом питаш, да, те

често си падат малко докачливи.

- Аз нея в танца не я видях , - спомена Тифани.

- А да си видяла там Зимеделеца?

- Е... не, - призна си Тифани.

Как да им опише онзи чуден, безвременен, златен, шеметен миг?

Тогава хич не и беше до тела или до мисли. Но все пак прозвуча като че

двама души бяха попитали „Коя си ти?”. Тя пак се обу.

- Ъ... къде ли е тя сега? – попита тя докато си връзваше връзките.

Може пък да и се наложеше да бяга.

- Сигурно се е прибрала под земята за зимата. Лятната Господарка

зиме над земната повърхност не стъпва.

- До сега, - подметна весело Леля Ог, която май всичко това я

забавляваше.

- Ето че със забележката на Г-жа Ог стигнахме и до другия проблем, -

поде мис Тик – Защото, що се отнася до, ъъъ, Зимеделеца и Лятната

Господарка, те, ами, в крайна сметка, те никога не са... – тя извъртя очи

многозначително към Леля Ог.

- Те никога не са се срещали, освен в Танца, - завърши Леля – Но ето

че цъфваш ти, на него му изглеждаш баш като Лятната Господарка, а пък

му се разкарваш най-нахално из зимата, така че като нищо може да му...

как да го кажа...?

- ... да си поощрила романтичните му въжделения, - намеси се

набързо мис Тик.

- Е, аз нямаше да го кажа точно така, - забеляза Леля Ог.

- За теб точно не се и съмнявам! – сопна и се Баба – Подозирам, че

ти щеше да използваш Изрази!

Тифани определено чу главното „И”, предполагащо, че въпросните

изрази не би трябвало да се споменават от възпитани хора. Леля се изправи

и се опита да си придаде надменен вид, което не е лесно, когато имаш лице

като весела, румена ябълка.

- Аз, всъщност, исках да обърна вниманието на Тиф върху ето това, -

заяви Леля взимайки едно украшение от претрупаната лавица.

Беше малка къщичка. Тифани я беше зървала и преди; отпреде

имаше две вратички, а сега от едната се показваше малко дървено човече с

цилиндър.

- Менторологича къщичка му викат, - обясни Леля подавайки я на

Тифани – Не знам как работи... има там някаква специална врътка или

както и да му викат... но ако ще вали, излиза малкият дървен мъж, а пък

ако ще е слънчево, излиза малка дървена жена. Да, но те, видиш ли, са на

една такава въртяща се джаджа, така че няма как да излязат и двамата, 122

схващаш ли? Ама няма начин. И как да не се зачудиш, като се сменя

времето, ако мъжът само така, с крайчеца на окото си зърне жената, та се

чудя значи...

- За секс ли става дума? – попита Тифани.

Мис Тик извъртя очи към тавана, Баба Вихронрав си прочисти

гърлото, а Леля се разсмя така гръмко, че щеше да притесни и дървеното

човече:

- Секс, а? Между Лятото и Зимата? Ама че мисъл.

- Хич... да не си я... помисляш, - намеси се строго Баба Вихронрав и

се обърна към Тифани – Захласнал се е по теб, това е то. А не знаем, колко

от силите на Лятната Господарка имаш. Тя може и да е доста отслабнала.

Ще ти се наложи да бъдеш лятото зиме, и така докато не свърши зимата, -

добави тя с равен глас – Така е справедливо. И без никакви оправдания. Ти

си направила избора си. И получаваш каквото си избрала.

- А не може ли просто да ида, да я намеря и да и се извиня...? – каза

Тифани.

- Не, - отсече Баба, пак почвайки да крачи пред камината – Старите

богове от извинения не разбират. Те знаят, че това са само думи.

- Знаеш ли, какво си мисля? – намеси се Леля – Мисля си, че тя те

наблюдава, Тиф. Казва си тя: „За коя се мисли тая малка тарикатка, че да

се фръцка на мойто място? Я да видим като се помъчи малко, дали ще и

хареса!”

- Г-жа Ог може и да има известно право, - обади се мис Тик

прелиствайки „Митологията” на Чинкин – Боговете обичат да плащаш за

грешките си.

Леля Ог потупа Тифани по рамото:

- Щом като тя иска да те види, какво толкова, ти пък и покажи на

нея, а Тиф? Това е то, начинът! Изненадай я!

- Имаш предвид Лятната Господарка ли? – не доразбра Тифани.

Леля намигна:

- Е, и нея също!

Откъм мис Тик се чу нещо много приличащо на подсмихване, докато

Баба Вихронрав не я изгледа накриво.

Тифани въздъхна. Колкото и да се приказва за избор, за нея сега

такъв нямаше.

- Добре тогава. Какво още може да се очаква от.. ами стъпалата?