Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

като нищо можеше да се заеме.

- Сигурно, сигурно, - каза Леля Ог.

- Значи има ped fecundis, така ли? - попита Баба.

- И то тежък случай. Дюшемето се разлисти, когато тя мина по него

боса.

- Ха! И какво и даде за това?

- Предписах чифт меки чехлички.

117

- Фактически не виждам как би могло да се стигне до аватаризация, при условие че става дума за природна стихия, тук просто няма... – понечи

да се изкаже мис Тик.

- Я престани да ми философстваш, мис Тик, - сряза я Баба Вихронрав

– Нещо забелязвам, че като се оплескат нещата, много те избива на

философстване, а от това файда няма.

- Аз просто не искам да безпокоя детето, това е, - оправда се мис Тик, хвана ръката на Тифани, потупа я и заговори – Не се безпокой, Тифани, ние ще...

- Тя е вещица, - прекъсна я строго Баба – Трябва просто да и кажем

истината.

- Мислите, че се превръщам в... богиня? – досети се Тифани.

Заслужаваше си да им видиш лицата. Единствената уста, която не

беше зяпнала беше тази на Баба Вихронрав, която се подхилкваше

самодоволно. Така се усмихва някой, чието куче току що е направило

някой особено хубав номер.

- Как се сети? – попита Баба.

Доктор Суетон ми даде жокер: „Аватар: въплъщение на божество”.

Да, но аз няма да ти кажа това, помисли си Тифани. А каза:

- Е, такава ли ставам?

- Да, - отговори Баба Вихронрав – Зимеделецът си мисли, че ти си...

е, тя има купища имена. Все завъртяни от рода на Дамата на Цветята. Или

Лятната Господарка. Тя прави лятото, също както той прави зимата. Той си

мисли, че ти си тя.

- Хубаво, но ние нали знаем, че той греши, нали? – пробва се

Тифани.

- Ъ... не чак толкова, колкото би ни се искало, - отвърна мис Тик.

Повечето фийгъли бяха спряли на лагер в плевнята на Леля Ог, където се сбраха на военен съвет, само дето този съвет беше за нещо, което

не беше точно война.

- Туй нещо, дето че требе да борим тук, момци, - обяви Роб

Секигоопрай – е Бръмантиката.

- Туй па що е, бе Роб? – попита един от фийгълите.

- Епа туй да не е за как се пра’ят мънечките бебешори? – излезе с

догадка Прост Уили – Ти миналата година ни разправи. Баш интересно си

беше, макар ако питаш мен, тук таме мънечко ни послъгнà.

- Ми не е баш онуй, - отрече Роб Секигоопрай – Оно е бая мъчно да

се описува. Ма като гледам, Зимеделецо сака да върти бръмантика с

големата мънечка бабаяга, а па она ич не най що да стори.

- Епа начи оно си е баш както се праят бебешорите? – възкликна

Прост Уили.

118

- Не, оти туй даже сите дзверища го наят, ма само ората требе да я

наят Бръмантиката, - заобяснява Роб – Он, бико, га срещне некоя крава, нема нужда да и вика: „Сърце ми пра’и бум-бум-бум само га го зърнем

гиздавото ти личице”, оти оно си е некак турено право у чутурите им. Ма у

ората оно е по-мъчно. Бръмантиката е бая важна, от мен да найте. Най-вече

оно е чалъмо, момъко да припари до момето без она да му рипне и да му

издращи зъркелите.

- Ми я не видим как ние мо’ем баш на туй да я учим, - изказа се Леко

Луд Ангъс.

- Големата мънечка бабаяга чете книги, - обясни Роб Секигоопрай –

Она га види некоя книга, не мо’е да трае и я чете. А па я, - добави гордо

той – имам План.

Фийгълите си отдъхнаха. Винаги им олекваше, когато Роб имаше

План, особено като се има предвид, че повечето му планове се свеждаха до

налитането на нещо с крясъци.

- А ни кажи за тоя План, Роб, - примоли се Голем Йън.

- Драго ми е, дека попита, - каза Роб – Плано е: да и намерим книга

за Бръмантичната Любов.

- А как че я намерим тая ми ти книга, бе Роб, - попита неуверено

Били Големо Чене, който беше верен гонагъл, но и достатъчно умен да

изтръпва всеки път, когато на Роб Секигоопрай му щукнеше План.

Роб Секигоопрай царствено размаха ръка и рече:

- Епа тук жокер не ни требе! Друго не ни требе освен голема капа, палто, закачалка и дръжка от метла!

- Епа тъй ли? – намръщи се Голем Йън – Убаво, ма тоя път пу я да не

съм па некое колено!

При вещиците всичко е изпитание. Така че те сега изпитваха

стъпалата на Тифани.

Хайде на бас, че няма друг в целия свят, на който да му се налага да

прави това, мислеше си тя докато отпускаше крака в тавата с почва

насипана там набързо от Леля. И Баба Вихронрав и мис Тик седяха на

прости дървени столове, въпреки че сивият котарак Грибо се ширеше сам

върху единствения грамаден мек фотьойл. На никой не му трябва да буди

Грибо, когато Грибо иска да спи.

- Усещаш ли нещо? – полюбопитства мис Тик.