Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

почервеняла в лицето.

- Благословение да е над тая среща, - изрече със спокоен глас Баба.

Тифани потръпна. Това беше откриване на враждебни действия.

Викането и ръгането с пръсти беше съвършено нормална вещерска кавга, но внимателното и спокойно говорене си беше открита война.

- Колко мило от ваша страна да ни посрещнете, - отвърна г-жа

Уховрътска.

- Надявам се, че ви виждам в добро здраве?

- Добре съм, госпожице Вихронрав.

Аннаграма замижа. Това по стандартите на вещиците си беше удар

пад кръста.

- Аз съм Госпожа Вихронрав, г-жо Уховрътска, - поправи я Баба –

Както съм сигурна, че знаеш?

- Ами че да. Разбира се, че е така. Толкова съжалявам.

След размяната на тези свирепи удари Баба продължи:

- Уверена съм, че госпожица Ястребска ще завари всичко според

изискванията си.

- Сигурна съм, че... – г-жа Уховрътска изгледа Тифани с питащо

изражение.

- Тифани, - услужливо я подсети Тифани.

- Тифани. Разбира се. Какво мило име... Та съм сигурна, че Тифани е

сторила всичко според силите си, - рече г-жа Уховрътска – И все пак ние

ще очистим и осветим къщурката против... вредоносни влияния.

102

Ама че аз вече всичко съм изчистила и излъскала! – помисли си

ядосано Тифани.

- Влияния ли? – подпита Баба Вихронрав и дори Зимеделецът

нямаше да може да докара по-леден глас.

- Както и обезпокоителни вибрации, - добави г-жа Уховрътска.

- А, за тях знам, - сети се Тифани – Една от дъските на дюшемето в

кухнята е хлабава. Като я настъпиш, бюфетът се тресе.

- Носят се слухове за демон, - продължи г-жа Уховрътска важно-

важно пренебрегвайки тази информация – Както и за... черепи.

- Но... – понечи да заговори Тифани, но ръката на Баба я стисна така

силно за рамото, че тя спря.

- Олеле, майчице, - продума Баба все така стискайки я – Черепи

значи?

- Говорят се тревожещи неща, - караше нататък г-жа Уховрътска, наблюдавайки Тифани – От най-тъмно естество, Госпожо Вихронрав.

Имам чувството, че населението на този участък е било обслужвано

изключително зле. Мрачни сили са били пуснати да вилнеят.

На Тифани и се искаше да се разкрещи: Не! Та това са само

приказки! Всичко е Бофо! Та тя бдеше над тях! Тя спираше глупавите им

кавги, помнеше законите им, четеше им конско за тъпотията им! Нямаше

да може да свърши всичко това, ако беше просто крехка старица!

Налагаше и се да бъде мит! Но хватката на Баба задържа думите и

неизговорени.

- Не ще и дума, странни сили са се развихрили, - рече Баба

Вихронрав – Желая ви всичко хубаво във вашите мероприятия, г-жо

Уховрътска. Ако ме извините?

- Разбира се, госпож...о Вихронрав. Нека благоприятни звезди ви

осенят.

- Нека пътят изчака стъпките ти, - отговори Баба.

Тя вече не стискаше Тифани толкова силно, но все пак почти я

завлече от другата страна на къщурката. Там на стената беше облегната

метлата на покойната Госпожица Предалова.

- Връзвай си бързо партакешите! – заповяда тя – Трябва да

побързаме!

- Той дали ще се върне? – попита Тифани, докато се мъчеше да

натамани чувала и вехтия куфар върху метличината.

- Не още. Няма да е скоро, тъй мисля. Но пак ще те потърси. И ще е

по-силен. Опасен за теб, да ти кажа, както и за тези край теб! Толкова

много имаш да учиш! Толкова много имаш да свършиш!

- Аз нали му благодарих! Опитах се да съм мила с него! Защо не ме

оставя на мира?

- Заради Танца, - отговори Баба.

103

- Съжалявам за това!

- Не е достатъчно. Знае ли виелицата, що е жал? Трябва да си

предизвикала промени. Наистина ли си мислиш, че онова място е било

оставено там за теб? Ех, толкова е заплетено! Как са стъпалата ти?

Тифани, ядосана и смаяна, застина с един крак преметнат над пръта.

- Стъпалата ми ли? Какво за стъпалата ми?

- Сърбят ли? Какво става като си свалиш обувките?

- Нищо! Просто си виждам чорапите! Какво общо имат стъпалата

ми?

- Ще видим, - отряза я най-вбесяващо Баба – Айде да вървим.

Тифани се опита да излети, но само едва-едва отлепи от изъхналата

трева. Тя се огледа. Отзад на всяка сламка се беше хванал по някой

фийгъл.

- Ич ни немай грижа, - успокои я Роб Секигоопрай – Ние че се фанем

яко!

- И немой да тръскаш много, оти иначе секаш горнището на чутурата

ми че отфръкне, - обади се Прост Уили.

- А нема ли да дават манджа на тоя полет? – поинтересува се Голем

Йън – Умрем си я за мънечко пиячка.

- Не мога да ви взема всичките! – отчая се Тифани – Та аз дори не