Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

погледна Тифани и изчезна.

Тифани седна на един пън и поплака малко, защото това трябваше да

се свърши. След което отиде да издои козите, защото и това също

трябваше все от някого да се свърши.

Глава Шеста

Стъпала и кълнове

В къщурката леглата бяха постлани, подовете изметени, а кошът за

дърва – напълнен. Върху кухненската маса беше изложен инвентарът – еди

колко си лъжици, еди колко си паници, еди колко си чинии, всичките

96

спретнато подредени на бледата светлина. Тифани обаче прибра някои от

сирената в багажа си. Все пак нали тя ги беше направила.

Станът беше затихнал в стаята си, като костите на някакъв умрял

звяр. Под голямото кресло обаче лежеше пакетът споменат от госпожица

Предалова, увит в черна хартия. Вътре имаше наметало, изтъкано от

кафява вълна, толкова тъмна, че беше почти черна. Изглеждаше топло.

Това беше то, значи. Време е да си вървим. Ако легнеше на пода и

допреше ухо до някоя миша дупка, щеше да може да чуе хъркане откъм

мазето. Според фийгълските убеждения, след наистина добро погребение

всички трябва да са изпоналягали. Нямаше да е добра идея да ги будиш

сега. Те ще я намерят. Те винаги я намираха.

Това ли беше всичко? А, не, не съвсем. Тя взе Несъкратения Речник

и „Митологията” на Чинкин, тази с „Тцантъ на Сензоите”, и отиде да ги

прибере в торбата си под сирената. Докато ги носеше, страниците се

разлистиха като тесте карти и някакви книжа изпаднаха. Повечето бяха

избледнели стари писма, които тя засега пъхна обратно. Но там беше и

каталогът от „Бофо” с ухилен клоун на корицата и думите: Компания за Шеги и Веселби „Бофо”!!!!!

Шеги, Закачки, Смешки, Задявки до Насита! !

ЩОМ Е СМЕШНО, ТО Е БОФО!!!

Стани душата на компанията с нашия Весел

Подаръчен Комплект!!!

Промоция за този месец: Червени Носове на Половин Цена!!!

Да, може да отделиш години да се учиш да станеш вещица, или пък

да отделиш куп пари за г-н Бофо и ей те на – вещица, веднага, щом

пристигне пощальонът.

Тифани разгръщаше смаяно страница след страница. Имаше черепи

(Светещи на тъмпо, за $8 допълнително), фалшиви уши, цели страници със

смешни носове (Гнусен Висящ Сопол - Подарък към носовете над $5) и

маски, както биха се изразили от Бофо, до насита!!! Маска №19 например

беше: Зла Стара Вещица Де-лукс, със Щръкнала Мазна Коса, Прогнили

Зъби и Космати Брадавици (доставка немонтирани, закачете си ги, където

си поискате!!!). Госпожица Предалова очевидно с мъка се е отказала да

купи от тези, може би защото носът приличаше на морков, но по-вероятно, защото кожата беше отровно зелена. Освен това можеше да се купят

Ужасни Вещерски Ръце ($8 комплекта, със зелена кожа и черни нокти) и

Миризливи Вещерски Крака ($9).

97

Тифани прибра каталога обратно в книгата. Не можеше да остави

Аннаграма да го намери и така да се разчуе Бофовската тайна на

Госпожица Предалова.

И това беше то: един живот, свършил и прилежно очистен. Една

къщурка, чиста и празна. Едно момиче, чудещо се, какво ли ще стане по-

нататък. Щом като имало нещо „Предвид”...

Дрън-дран .

Тя не помръдна и не се огледа. Няма сама да се бофосвам, я, каза си

тя. За този шум има обяснение, което няма нищо общо с Госпожица

Предалова. Така, да видим... аз изчистих камината, нали? И подпрях

ръжена до нея. Но освен ако не го нагласиш съвсем точно, той по някое

време все ще намери начин да се катурне. Това е то. Като се озърна, ще

видя, че ръженът е паднал върху решетката, поради което шумът изобщо

не е бил причинен от никакъв там призрачен часовник.

Тя бавно се озърна. Ръженът лежеше върху решетката.

А сега, каза си тя, няма да е зле да се излезе малко на свеж въздух. Че

тук е някак тъжно и задушно. Точно затова искам да изляза, защото е

тъжно и задушно. А изобщо не защото съм се била изплашила от някакви

си въображаеми шумове. Аз не съм суеверна. Аз съм вещица. А вещиците

не са суеверни. Ние сме тези, за които хората имат разни суеверия. И мен

просто не ми се седи тук. Тук се чувствах сигурна, докато тя беше жива; беше като да се подслониш под голямо дърво. Но не мисля, че вече е

сигурно. А ако Зимеделецът закрещи името ми през дървесните клони, е, тогава ще си запуша ушите. Къщата на усет като че умира, а аз излизам