Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Ъ... как? – обади се Вторият и Акъл. Мис Тик каза, че трябва просто

да си там, но все ще трябва да направиш и още нещо, нали?

Сигурно ще трябва да походя малко боса, предположи Тифани.

Ама навсякъде ли? – зачуди се Вторият и Акъл, докато тя лавираше

между стволовете на дърветата.

Сигурно това е като да си кралица, намеси се Третият и Акъл. Тя

трябва само да си седи в двореца и може би от време на време да излиза с

голямата карета да маха на хората, а царуването в цялата обширна държава

си върви по реда си.

142

Но докато се мъчеше да не се блъсне в поредните дървета, тя

избягваше и сблъскването с още една писклива мисълчица, постоянно

опитваща се да пропълзи в ума и: „Рано или късно, все някак той ще те

намери... и какво значи, че щял да направи себе си човек?” Заместник-началник Пощата Грош не вярваше в доктори. Те само те

разболяват, така смяташе той. Затова всяка сутрин слагаше сяра в чорапите

си и с гордост можеше да заяви, че цял живот и един ден болест не е видял.

Може би, защото много рядко някой го доближаваше, заради миризмата.

Нещо обаче го доближи. Бурен вятър нахлу в пощенския му офис, когато една сутрин той отвори вратата и отвя чорапите му в неизвесна

посока.16

И никой не чу, как Зимеделецът каза:

- Сяра, колкото да направиш човек.

Когато Тифани влезе, отупвайки снега от ботушите си, Леля Ог

седеше до огъня.

- Ама ти си премръзнала, - каза Леля – Това което ти трябва, е чаша

горещо мляко с една капчица бренди, и ще те оправи.

- Ооо, д-д-да... – успя някак да смотолеви през тракащите си зъби

Тифани.

- Тогава що не донесеш едно и за мен, а? – каза Леля – Пошегувах се.

Ти сядай да се топлиш, а за пиенето ще се погрижа аз.

Краката на Тифани бяха като буци лед. Тя клекна до огъня и

протегна ръце към осажденото котле на голямата му черна кука. То тъкмо

къкреше.

Нагласяш си ума правилно, и балансираш. Протягаш ръце, обгръщаш

котлето с длани и се концентрираш и още повече се концентрираш върху

премръзналите ти крака.

След някое време стъпалата и се затоплиха и после...

- Оу! – Тифани отдръпна ръцете си и засмука пръстите си.

- Не си беше нагласила ума, - отбеляза Леля от вратата.

- Добре де, ама, знаеш ли, то не е чак толкова лесно като си имала

тежък ден и не си се наспала и Зимеделецът да те преследва, - ядоса се

Тифани.

- Огъня това не го интересува, - сви рамене Леля – Хайде на

горещото мляко.

16 бел. авт.: За това писаха вестниците и малко по-късно една вдовица му писа, колко била възхитена

най-сетне да види мъж, който наистина да разбира от хигиена. По късно те били видени заедно, така че, както се казва, хванали са нещо...

143

Когато Тифани се постопли, нещата малко се пооправиха. Тя се

зачуди, колко ли бренди е сипала в млякото Леля. Леля си беше направила

едно и за себе си, като, кой знае, може и да беше капнала малко мляко в

брендито.

- Е, нали ти е хубаво и удобно? – подметна след някое време Леля.

- За секс ли ще приказваме? – попита Тифани.

- Някой да е казвал, че ще е това? – отвърна невинно Леля.

- Имах аз нещо като чувство, - каза Тифани – И аз знам откъде идват

бебетата, Г-жо Ог.

- Да се ненадява човек.

- Знам също и как пръкват там. Израстнах на чифлик и имам много

по-големи сестри.

- Хубаво тогава, - рече Леля – Та значи, излиза, че си готова за

живота та дрънка. И не остава много на какво да те науча, както гледам. То

и по мен никога не се е прехласвал някой бог, ако си спомням правилно.

Поласкана си, а?

- Не! – после Тифани видя усмивката на Леля и си призна – Добре де, малко.

- А страх ли те е от него?

- Да.

- Е, горкичкият малко ги пообърка нещата. А толкова добре го беше

започнал с всичките ледени рози и ала-бала, а после като му се прииска да

си покаже мускулите и хайде. Типично. Но не бива да се страхуваш от

него. Той от теб трябва да се страхува.

- Защо? Защото се преструвам на цветната жена ли?

- Защото си момиче, бе момиче! На какво прилича това, умно

момиче, а да не може да завърти някакво си момче около малкия си пръст?

Той е хлътнал по теб. С една само думичка можеш да направиш от живота

му мизерия. Виж, аз като бях момиче, един младеж насмалко да се хвърли

от Ланкърския Мост, защото бях отхвърлила ухажването му.

- Така ли? И какво стана?

- Разотхвърлих го. Е, толкова мил изглеждаше, както беше застанал

там, и си мислех аз, ей това ако не е хубав задник... - Леля се облегна – А и