Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

каза: „Нещо се случва. Единственото, което можеш да направиш, е да

бъдеш себе си. Не се озъртай.”

- Ама ти наистина ли не си заинтересувана? – в гласа на Аннаграма

се появи несигурност.

- Дойдох тук да се уча на вещерство, - обясни и сковано Тифани –

Като се науча, се връщам у дома. Но...ти сигурна ли си, че искаш тази

къщурка?

- Ами че разбира се! Всяка вещица иска своя къщурка!

- Но те толкова години наред са били с Госпожица Предалова, -

изтъкна Тифани.

- Значи просто ще трябва да свикнат с мен, - отвърна Аннаграма –

Мисля, че ще са от доволни по-доволни, щом като се разкарат черепите, паяжините и страхът! Не ще и дума, тя ужасно е наплашила местните.

- О, - продума Тифани.

- Аз ще съм новата метла, която ще очисти старото, - заяви

Аннаграма - Честно казано, Тифани, след тази дъртачка, която и да сложат, ще е популярна.

79

- Ъ, да... – каза Тифани – Кажи ми, Аннаграма, работила ли си някога

с някоя друга вещица?

- Не, от самото начало съм с г-жа Уухоуъртский. Аз съм, знаеш ли, първата и ученичка, - добави тя гордо – Тя е много взискателна.

- И тя не обикаля често по селата, нали? – предположи Тифани.

- Не, тя се концентрира върху Висшата Магика, - макар да беше

изключително ненаблюдателна и невероятно суетна, дори като за вещица, Аннаграма сега не изглеждаше особено уверена – Добре де, нали някой

трябва да го прави. Не може всички само да бъхтим натам-насам да

превързваме порязани пръсти, нали? – добави тя – Някакъв проблем ли

има?

- Хъммм? А, не. Сигурна съм, че ще се оправиш, - каза Тифани –

Ъъъ... знам кое как е тук, така че ако ти трябва помощ, просто кажи.

- О, уверена съм, че нещата ще се уредят по задоволителен за мен

начин, - обяви Аннаграма, чията безгранична самоувереност просто не

можеше да остане дълго смачкана – Аз ще вървя. Между другото, като

гледам, закуските ще вземат да свършат.

И тя се изнесе важно-важно. Големите подноси в преддверието

наистина изглеждаха поопразнени. Тифани видя една вещица да пъха в

джоба си четири твърдо сварени яйца.

- Добър ден, мис Тик, - поздрави я на висок глас тя.

- А, Тифани, - отвърна гладко мис Тик и се обърна без ни най-малка

следа от смущение – Госпожица Предалова тъкмо ни разказваше, колко

добре си се оправяла тук.

- Благодаря, мис Тик.

- Тя каза, че си имала зорко око за труднозабележими подробности, -

продължи мис Тик.

Като етикетчета на черепи примерно, помисли си Тифани. А каза:

- Мис Тик, знаете ли нещо за това, че някои ме гласяли да поема

къщурката?

- О, то всичко вече е решено, - отговори мис Тик – Наистина имаше

някои, предложили теб, както си и без това вече тук, но всъщност ти си

още твърде млада, а Аннаграма има много повече опит. Съжалявам, но...

- Това не беше честно, мис Тик, - заяви Тифани.

- Хайде сега, хайде сега, Тифани, една вещица не говори така... –

започна мис Тик.

- Нямах предвид нечестно към мен, а че е нечестно към Аннаграма.

Тя ще оплеска всичко, нали?

Само за съвсем кратичко, колкото косъмче време мис Тик

изглеждаше гузна. Беше наистина само съвсем за миг, но Тифани го

забеляза.

80

- Г-жа Уховрътска е убедена, че Аннаграма ще се справи отлично, -

каза мис Тик.

- А вие?

- Не забравяй с кого разговаряш, дете, моля те!

- Разговарям с вас, мис Тик! Това е ... нередно! – очите на Тифани

пламнаха.

С крайчеца на окото си тя забеляза движение. Цяла чиния с

наденички беше потеглила с много висока скорост през бялата покривка.

- А пък това е кражба, - изръмжа тя, хуквайки след нея.

Чинията хвърчеше на няколко пръста над земята, сви зад ъгъла на

къщурката и се скри зад козарника. Тя се втурна след нея.

На листата зад обора лежаха няколко чинии. Имаше картофи, препържено масло, към дузина ролца шунка, купчина варени яйца и две

печени пилета. Всичко освен наденичките във вече неподвижната чиния

беше изпонахапано. И нямаше абсолютно никаква следа от фийгъли. Така

тя разбра, че те са тук. Те винаги се криеха от нея, когато знаеха, че е

ядосана.

Добре, ама този път тя беше наистина ядосана. Не на фийгълите

(тоест не много), въпреки че глупавият им номер с криеницата я дразнеше, а на мис Тик и на Баба Вихронрав, на Аннаграма, на Госпожица Предалова

(за това че е взела да умира) и на самия Зимеделец (заради много различни

причини, които още не беше успяла да доосмисли). Тя отстъпи крачка

назад и затихна.

Обикновено усещането беше като бавно и мирно потъване, но този