Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

на филийки, протичаше горе-долу така:

- Ама тя нали няма наистина да умре, нали?

- Ще умре. Утре, към шест и половина сутринта.

- Но тя е толкова стара!

- Да. Мисля, че точно това е, нали разбирате, причината.

- Но какво ще правим без нея?

- Не знам. Какво сте правели преди тя да се установи тук?

75

- Ама тя винаги е била тук! Та тя знаеше всичко! И сега кой ще ни

каже какво да правим?

А после ще попитат още:

- Ама нали няма да си ти ?

И ще я измерят с един Поглед, който значеше: „Дано да не си ти. Та

ти дори и черна рокля не носиш”.

По някое време на Тифани и писна и тя запита много остро

поредната посетителка, донесла шест печени пилета:

- А тогава какво ще кажете за онова, как тя ходела да разпаря

коремите на лошите хора с нокътя на палеца си, а?

- Ъ, ами, да, ама не го е правила на никой, когото да познавам, -

отвърна с достойнство жената.

- А демонът в мазето?

- Казват, че си е там. Разбира се, аз лично не съм го виждала, - след

което тя погледна нервно Тифани – Ама е долу, нали?

Искаш да го има, помисли си Тифани. Наистина искаш в мазето да

има чудовище! А доколкото знаеше Тифани, в мазето тая заран имаше

само купища хъркащи след яко къркане Фийгъли. И в пустиня да откараш

някоя сбирщина фийгъли, след няма и половин час ще са намерили шише с

нещо ужасно за пиене.

- Повярвайте ми, госпожо, изобщо не ви трябва да будите онова, което е долу в мазето сега, - каза тя на жената с разтревожена усмивка.

Това изглежда удовлетвори жената, но след малко тя пак се

забеспокои:

- А паяците? Тя наистина ли яде паяци?

- Е, вътре е пълно с паяжини, - отговори Тифани – Но няма да видите

и един паяк!

- А, хубаво тогава, - каза жената, сякаш току що я бяха посветили в

някаква страшна тайна – Кой каквото ще да казва, но Госпожица

Предалова си беше вещица и половина. С черепи! Сигурно е трябвало да

ги лъскаш, а? Ха! Само като те погледне, може да ти ихвърчи окото.

- Да, ама никога не го е правила, - намеси се един мъж, донесъл

грамаден поднос наденички – Поне не и на някой от тукашните.

- Вярно си е, - призна неохотно жената – Много великодушна беше

тя в това ми ти отношение.

- Ей, баш правилна вещица си беше Госпожица Предалова, като едно

време, няма хън-мън, - заразчувства се и мъжът с наденичките – Колко

мъжаги се изпонапикаха в гащите само като обърне тя срещу им острото

на езика си. Нали знаете как все тъче нещо? Тя, значи, втъкава името ти в

тъканта, ето какво прави! И ако и кажеш лъжа, нишката ти ще се скъса и

ще си умреш на място!

76

- Да, това колко пъти е ставало, - каза Тифани мислейки си:

„Изумително! Бофо си има собствен живот!”

- Така де, ама няма вече вещици като нея тея дни, - изказа се и един

мъж, донесъл четири дузини яйца – Сега всичко е от култно по-култно и

танци-манци по без гащи.

И всички погледнаха с любопитство Тифани.

- Сега е зима, - каза студено тя – И имам работа за вършене.

Вещиците скоро ще надойдат. Благодаря ви много.

Докато поставяше яйцта да се сварят, тя разправи това на Петулия.

Която хич не се изненада.

- Ами, те се гордеят с нея, - каза Петулия – Чух ги как се фукат с нея

на свинския пазар в Ланкър.

- Как се фукат ?

- О, да. Примерно: Мислите си значи, че старата Госпожа Вихронрав

е много яка? Да, ама нашата си има черепи! И ще живее вечно, щото си

има часовник вместо сърце и си го навива всяка сутрин! И яде паяци, тъй

да знаете!

Бофо си върви само, помисли си Тифани. Нашият Барон е по-силен

от вашия; нашата вещица е по-вещица от вашата...

Глава Пета

Тържеството на Госпожица Предалова

Вещиците заприиждаха към четири часа и Тифани излезе на

поляната да се заеме с контрола на въздушното движение. Аннаграма

долетя сама, много пребледняла и натруфила се с повече окултна

бижутерия, отколкото може да си представи човек. Настъпи труден

момент, когато г-жа Уховрътска и Баба Вихронрав пристигнаха

едновременно и закръжиха в прецизно учтив балет, всяка чакаща другата

да се приземи първа. Тифани ги насочи към различни краища на поляната

и побърза да се изнесе.

Нямаше никаква следа от Зимеделеца, и тя беше сигурна, че щеше да

знае, ако той беше наблизо. Дано да е заминал някъде надалече, занадява

се тя, да урежда бури и режисира виелици примерно. Споменът за онзи

глас в устата й си оставаше все така нелепо стряскащ. Също както мида