Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- А, нищо. Ръката ми нещо се схвана за малко, - Тифани си я потърка

– От лечението е, сигурно. До утре.

Тифани се прибра в къщурката, Петулия продължи нататък през

гората. А откъм покрива се дочу един такъв разговор:

- Чуеш ли, що вика дебелото моме?

- Епа да, ма оно у гуцките интересно нема.

- Оти ма? Оно гуцката е много полезен дзвер. Да ви ка’ем, сека част

от нея мо’е да се руча, освен само квиченето.

- Ебре, у грешка си тука. И от квиченето има файда.

- А стига простотии бе!

- Епа верно си е! Земаш, чуеш ли, кора за баница и туряш у нея

много сланинка и подире, чуеш ли, фащаш квиченето и го туряш у

сланинката и доде не е избегало, чуеш ли, право у печката.

- Епа таквоз нещо досега не бех чувал!

- Епа с’а го чу. Квик му викат на туй, от мен да на’еш.

- Епа такова нещо нема!

- Оти па да нема? Нали има кейк? А дето кейк, там и квик. И си

мислим дека мо’е…

- Абе никавци с никавци, не слушате ли, я вас че ви турим у баница!

– ревна Роб Секигоопрай и фийгълите с още малко мърморене се

смълчаха.

А от другата страна на поляната стоеше и наблюдаваше

Зимеделецът. Наблюдаваше, как на горния етаж беше запалена свещ, наблюдаваше оранжевото сияние докато не изгасна.

И тогава той закрачи на несигурните си нови нозе към цветната леха, където лятно време растяха рози.

Ако идете в Магическия Магазин на Закзак Силен-в-Ръката, ще

видите всевъзможни кристални кълба на общо взето една и съща цена, а

именно Купища Пари. А тъй-като повечето вещици, особено добрите

70

вещици, разполагаха с Доста Оскъдни Пари, те използваха други неща, примерно стъклени поплавъци от рибарски мрежи или пък купи с черно

мастило.

Точно сега посред масата на Баба Вихронрав имаше една локвичка

черно мастило. То мастилото преди беше в купата, но стана малко

сътресение, когато Баба и мис Тик си блъснаха главите мъчейки се

едновременно да надзърнат в купата.

- Чу ли? – заговори Баба Вихронрав – Петулия Хрущялкова зададе

важния въпрос, а пък тя изобщо да не се замисли!

- Съжалявам, че трябва да го кажа, но и аз го пропуснах, - забеляза

мис Тик.

Бялото котенце Ти изникна на масата, грижливо преджапа

мастилената локвичка и скочи в скута на мис Тик.

- Ти, престани веднага, - смъмри го без да поясни за какво Баба

Вихронрав, докато мис Тик се взираше в роклята си.

- То почти не личи, - каза учтиво мис Тик, но в действителност

четири отлични отпечатъка от котешки лапички си се виждаха много

отчетливо.

Поначало роклите на вещиците са черни, но скоро поизбеляват от

многото пране, а в случая с мис Тик, и от редовно топене по разни вирове

и реки. Освен това се поизносваха и разнищваха и на собственичките им

това им изнасяше, защото така се виждаше, че си работеща вещица, а не

само за показ. Четири черни котешки лапички точно посредата на роклята

ти обаче подсказваха, че си малко смотана. Тя взе котето и го остави на

пода, а то изтопурка до Баба Вихронрав, отърка се в нея и се опита с

мяукане да сътвори от нищото още пилешко.

- Кое беше важното? – попита мис Тик.

- Питам те като вещица друга вещица, Проницателина Тик: Зимаджията изобщо срещал ли е момиче?

- Ами, - отвърна мис Тик, - доколкото ми е известно, класическата

представа за Лятото би могла да бъде наречена и...

- Да, но те срещали ли са се изобщо? – повтори въпроса си Баба

Вихронрав.

- В танца, ако не греша, - отговори мис Тик – Само за миг.

- И в този миг, точно този миг, идва с танцова стъпка Тифани

Болежкова, - рече Баба Вихронрав – Вещица, която няма да си носи черно, а тя, не, непременно синьо или зелено да е. Като зелена трева под синьо

небе. Не престава да черпи тя от силата на рида си. И ридът черпи от нея!

Рид, който някога е бил нещо живо, мис Тик! Усеща той ритъма на Танца, тъй че и тя го усеща в костите си, нищо че не го знае. И това очертава

живота и, дори и тук! Ще прави тя, ще струва, но ще потропне с крак!

Самата земя потропва с крак пред Танца на Сезоните!

71

- Но тя... – понечи да каже мис Тик, защото няма учителка, която да

търпи някой друг да говори твърде дълго.

Баба Вихронрав обаче нямаше спиране:

- Какво е станало в онзи миг? Лятото, Зимата и Тифани. Един вихрен

миг! И после раздяла. Кой знае, какво се е оплело? И изведнъж

Зимаджията почва да прави такива глупости, все едно почва да става

помалко ... човек?

- В какво се е забъркала тя? – ахна мис Тик.