Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

поне колкото нея и да не е умрял, тя ще се пръсне.

Така че тя каза на Петулия, на път за вкъщи. Беше им на път, а те и

двете нощем летяха толкова бавно, че им по-просто беше да ходят, защото

така поне не се блъскаха толкова в разни дървета.

Петулия беше пълничка, много свястна и вече беше най-добрата

свинска вещица по планините, което значеше много нещо по земи, където

всяко семейство гледа по някое прасе. А Госпожица Предалова каза, че

скоро момчетата ще се избият да тичат след нея, защото момиче, което

разбира от прасета, няма как да не си намери мъж. Единственият проблем с

Петулия беше, че каквото и да и кажеш, ще се съгласи с теб, и че винаги се

мъчи да каже, каквото тя си мисли, че ще се хареса на теб. Тифани обаче

постъпи малко жестоко, като просто и разказа всичко както си беше. И за

свое удовлетворение получи няколко ахвания. След което коментарът на

Петулия беше:

- Трябва да е било много, амиии, интересно.

Какво да я правиш, Петулия.

- И какво да правя сега?

- Амиии... трябва ли да правиш нещо? – попита Петулия.

- Добре, ама рано или късно хората ще забележат, че всичките

снежинки са с моя образ!

- Ами, и те притеснява че може и да не забележат ли? – Петулия го

каза толкова невинно, че Тифани се разсмя.

- Обаче аз все пак имам чувството, че снежинките няма да са всичко!

Искам да кажа, той нали е всичко, което е зимно!

- А хукна да бяга, щом ти изпищя... – проговори замислено Петулия.

- Точно така.

68

- И след това взе че направи нещо ... глупаво.

- Какво?

- Снежинките, - подсказа и услужливо Петулия.

- Е, аз пък не бих го нарекла така, - леко се засегна Тифани – Не беше

точно пък глупаво .

- Значи всичко е ясно, - заключи Петулия – Той е момче.

- Какво?

- Момче. Нали ги знаеш какви са? – поясни Петулия – Все се червят, мрънкат си под нос, запъват се и плямпат врели-некипели, нали? Всичките

са еднакви.

- Но той е на милиони години, а се държи като че досега не е виждал

момиче!

- Ами, не знам. Досега виждал ли е момиче?

- Как може да не е? Ами Лятото? – завъзразява Тифани – Тя нали е

момиче. Добре де, жена. Поне според една книга, която видях веднъж.

- Е, тогава май не ти остава друго, освен да изчакаш и да видиш, какво ще направи той по-нататък. Извинявай, но никой досега не е правил

снежинки в моя чест... Ъъъ, пристигнахме...

Бяха излезли на поляната с къщурката на Госпожица Предалова и

Петулия нещо се попритесни.

- Ами... а онези работи, които разправят за нея... – заусуква го тя, поглеждайки къщурката – Ти как се оправяш с това?

- Като онова, което разправят за какво могла да прави с нокътя на

палеца си ли? – поиска да уточни Тифани.

- Да! – протрепери Петулия.

- Това тя сама си го е измислила. Обаче не казвай на никого.

- Че защо някой ще вземе да измисля такива неща за себе си?

Тифани се позапъна. Прасетата не можеше да ги излъжеш с Бофо, така че Петулия нямаше откъде да го знае. И тя беше изумително искрена, което, както Тифани напоследък почна да разбира, за една вещица си беше

малко нещо недостатък. Не че вещиците бяха точно лъжливи , но много

внимаваха, що за истини приказват.

- Не знам, - излъга тя – Но и без друго, знаеш ли колко трябва да

дълбаеш някой човек, че да изпадне нещо? И кожата е ужасно жилава. Не

мисля, че е възможно.

Петулия май се шокира.

- Ама ти си опитала?

- Пробвах моя нокът на един голям бут в килера тази сутрин, ако за

това питаш, - обясни Тифани.

Нещата трябва да се проверяват, помисли тя. Да речем, чух да

разправят, че Госпожица Предалова имала вълчи зъби, и хората

продължават да си го говорят, нищо че са я виждали.

69

- Амиии... Аз утре ще дойда да помогна, разбира се, - каза Петулия

поглеждайки тревожно ръцете на Тифани да не би да изникне още някой

експеримент с нокти – Празненствата на изпроводяк може и да са много

весели, ама наистина. Обаче, амиии, на твое място щях да пратя господин

Зимеделеца да си върви по живо по здраво. Аз така направих, когато Дейви

Дангалаков почна да става, ами, твърде романтичен. А му казах, че, ами, излизам с Маки Тъкачев... ама не казвай на другите!

- Това не беше ни онзи, дето приказваше все за прасета?

- Е да, ама за прасетата е много интересно, - засегна се Петулия – А

пък баща му, ами, негов е най-големия свинарник в планината.

- Да, това си струва да се има предвид, - склони Тифани – Оу.

- Какво стана, - разтревожи се Петулия.