Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Да, - каза тя – Точно така, Госпожице Предалова. Един вид приятел.

Настана продължително мълчание, което Тифани употреби да

изстърже дъното на едно желязно тиганче.

- Важно е да си имаш приятели, - каза накрая Госпожица Предалова с

глас някак-си по-кротък от преди, звучащ, все едно Тифани беше победила

– Като свършиш, миличка, моля те, бъди така добра да ми донесеш торбата

с бъркотиите.

Тифани стори, както и бе наредено, след което се измъкна към

мандрата. Винаги и беше хубаво да се озовава там. Напомняше и за дома и

можеше да мисли по-добре. Тя...

62

Отдолу на вратата имаше дупка, тамън колкото за пита сирене, но

Хорас се беше върнал в строшената си клетка, откъдето се чуваше съвсем

лекичко „мнямнямнямня”. Може пък сирената така да хъркат? Тя не му

обърна внимание и се зае с тазсутрешното мляко.

Поне не валеше сняг. Тя усети как започва да се изчервява и се

помъчи да си забрани изобщо и да помисля за това.

А нощес щеше да има сборище. Другите момичета дали ще са

разбрали? Ха! Ами че как не. Вещиците обръщат внимание на снега, особено ако това би смутило някого.

- Тифани? Искам да говоря с теб, - викна я Госпожица Предалова.

Госпожица Предалова досега май изобщо не и беше казвала Тифани.

Доста тревожно беше да я чуеш, как изрича името ти.

Госпожица Предалова държеше бъркотия. Мишката и за очи беше

провиснала неловко посред кокалчета и гуми.

- Неудобно, - промърмори тя и повиши глас – Ебре, чапкъни с

чапкъни! А да изляете! Видим ви дека сте тука! Видим ви дека ме гледате!

Фийгълски глави се подадоха из-зад кажи-речи всичко.

- А така! Тифани Болежкова, сядай!

Тифани седна без да се офлянква.

- Че и точно по кое време да стане, - продължи Госпожиза Предалова

и остави бъркотията – Неудобно си е. Но няма съмнение, - и след кратка

пауза тя обяви – Ще умра в другиден. Петъка, малко преди шест и

половина сутринта.

Това беше много внушително заявление и не заслужаваше отговор

като този:

- Въй, мо’e ли така да изпуснеш уикенда, - изрази съболезнованията

си Роб Секигоопрай – Некъде на убаво место ли че идеш?

- Но... но... не може точно пък вие да умрете! – избухна Тифани – Та

вие сте на сто и тринадесет години, Госпожице Предалова!

- Това, знаеш ли, като нищо може да е причината, детето ми, -

отвърна спокойно Госпожица Предалова – На теб никой ли не ти е казал, че вещиците имат предизвестие за кога ще умрат? Както и да е, искам

хубаво погребение.

- Епа да, от убав помен по-убаво нема, - подхвана Роб Секигоопрай –

Со много къркане и рипане и черпявки и пируванье и къркане.

- Може и да има малко сладко шери, - склони Госпожица Предалова

– Колкото до пируването, винаги съм казвала, че не можеш да сгрешиш

със шунка на ролца.

- Но не можете просто... – започна Тифани и спря, когато Госпожица

Предалова извърна глава към нея рязко като птица.

-... да те изоставя ей така ли? – довърши тя – Това ли искаше да

кажеш?

63

- Ами, не, - излъга Тифани.

- Ще трябва да идеш при някоя друга, разбира се, - каза Госпожица

Предалова – Не е да си точно на възраст, че да поемеш колибата, не и с

всичките по-големи момичета изпотрепали се от чакане...

- Знаете, че не искам да остана цял живот в планината, Госпожице

Предалова, - намеси се припряно Тифани.

- А да, мис Тик ми каза, - рече старата вещица – Искаш да се върнеш

на малкия си варовиков рид.

- Хич не е малък! – сопна се Тифани, по-гръмогласно отколкото

възнамеряваше.

- Да, много ни се насъбра, - каза много спокойно Госпожица

Предалова – Ще напиша няколко писма, които ти ще занесеш долу в

селото, след което, ако искаш, следобедът ти е свободен. Погребението ще

е за утре след обяд.

- Моля? Искате да кажете, преди да умрете? – стъписа се Тифани.

- Че как иначе! Не виждам защо аз да пропускам забавата!

- Ей че умно! – одобри Роб Секигоопрай – Оти за тая ми ти разумна

подребност ората се забра’ят да се сещат.

- На туй му казваме изпроводяк, - обясняваше нататък Госпожица

Предалова – Само за вещици, разбира се. Другите хора нещо много се

притесняват, не мога да ги разбера защо ли. Но пък нали имаме онази

великолепна шунка, която г-н Армбиндър ни даде миналата седмица за

уреждането на собствеността на кестена, а си умирам да я опитам.

Един час по-късно Тифани излезе с джобове пълни с бележки до

разни месари, хлебари и земеделци от околните села.