Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

правилно. Да не говорим, че той не беше заключен в стаята си. Те бяха

60

заключени отвън. Докато той държеше кулата, това беше място, където те

не можеха да се бъркат, да тършуват и да крадат. Той беше прибрал

остатъците от сребърните свещници под леглото си заедно с каквото беше

останало от древните сребърни прибори (били „пратени за оценка”, моля

ви се) и ковчежето с бижутерията на майка му. С което ковчеже беше

малко позакъснял, така че венчалния и пръстен и сребърната огърлица с

гранатите, останала от баба му, ги беше хванала липсата.

Утре обаче той ще стане рано и ще откара писмото до Две Ризи.

Хубаво му беше да ги пише. Те правеха света по-добър, защото можеше да

не включва лошата част.

Роланд въздъхна. Нямаше да е зле да пише на Тифани, че в

библиотеката намери книга наречена „Обсади и оцеляване” от прочутия

пълководец Печений Тактикус (интересно, точно той е изобретил

„тактиката”). Кой би си помислил, че такава прастара книга ще вземе да

излезе полезна? Пълководецът много наблягаше, колко е важно да имаш

провизии, така че Роланд имаше в изобилие ситни картофи, едри наденици

и тежък джуджешки хляб, много удобен да го мяташ по хората.

Той погледна отсрещната стена, към портрета на майка му, който той

беше донесъл от мазето, където го бяха забутали те (бил „прибран за

почистване”). Точно до него, стига да знаеш за какво да гледаш, част от

стената колкото една малка врата изглеждаше малко по-светла отколкото

камъните наоколо. И свещникът до нея беше някак лекичко изчанчен.

Да живееш в замък си имаше много предимства.

Навън заваля сняг.

Нак Мак Фийгълите зяпаха пухкавите снежинки от покрива на

колибата на Госпожица Предалова. На светлината, каквато успееше пробие

мърлявите прозорци долу, покрай тях прелитаха мънички Тифанчета.

- Че ми зяе он со снежинки, - изказа се Голем Йън – Ха!

Прост Уили хвана една рееща се снежинка и рече:

- Ми немой ка’еш, дека не я е докарал он убаво мънечката остра

капа. Он требе много да е хлънал по големата мънечка бабаяга.

- Ма туй ич не им прилича ! – сопна се Роб Секигоопрай – Та он е

Зимата! Он е сите му снегове и ледове, фъртуни и мръзненье. А она е само

големо моменце! Ич немой ка’eш да са си лика-прилика! А кажи им, Били?

Били?

Гонагълът с гайда в уста беше зяпнал отнесено снежинките. Но някак

си гласът на Роб явно успя да пробие през размислите му, защото той

отговори:

- Що че ‘нае он за ората? Нема си он живот колкото и най-ситната

буболечка, а па сила има колкото морето. И е залюбил он мънечката

голема бабаяга. Оти? Що е она за него? Що че чини он по-подир? Я туй че

61

ви речем: Туй, снежинките, са само за начало. Требе да си отваряме

зъркелите, Роб. Че туй мо’е да стане баш серрриозно...

Високо в планината 990 393 072 007 броя Тифани Болежкови

нападаха върху стара пряспа на едно било и причиниха лавина, помела над

сто дървета и една ловджийска колиба. Тифани не беше виновна за това.

Нито пък беше виновна, че хората се подхлъзваха по заледили се

напластявания от нея, или че не можеха да си отворят вратата, защото нея

я беше натрупало отвън, или пък че ги удряха топки от нея метнати от

малки дечица. Повечето от нея се стопи до преди закуска, а и без друго

никой не забеляза нищо необичайно, освен вещиците, които не приемат на

вяра хорските приказки, както и куп дечица, които кой ли ти ми слуша.

И все пак Тифани се събуди страшно смутена.

И Госпожица Предалова изобщо не и помогна.

- Ако не друго, той те харесва, - подметна тя докато си навиваше

яростно часовника.

- Не знам, Госпожице Предалова, - отвърна Тифани, на която този

разговор хич не и харесваше.

Тя тъкмо миеше чиниите в мивката, с гръб към старицата и се

радваше, че Госпожица Предалова не може да и види лицето... и, като

стана дума, че и тя също не можеше да види лицето на Госпожица

Предалова.

- И да се чуди човек, какво ли ще каже за това твоят младеж?

- Кой младеж, Госпожице Предалова? – отвърна Тифани с колкото се

може по-каменно изражение.

- Че той ти пише писма, бре момиче!

Които ти, предполагам, четеш през очите ми, помисли си Тифани, а

на глас каза:

- А, Роланд ли? Та той е просто приятел... един вид де.

- Един вид приятел?

Няма да се вържа на това, помисли си Тифани. Бас държа, че се хили

на поразия. И освен това изобщо не и е работа.