Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Били? – извика Роб.

- Що ма? – сепна се той като че събуден от сън – Епа... да. Що

мислиш, че сака ли она да земе за мъж Зимеделецо?

- Зимеделецо ли? – втрещи се Роб – Че он ич не мо’е да се жени. Он

нали е парче дух... он си е едно нищо!

- Она игра хоро с него. Сите я видохме, - напомни Били, хвана още

една снежинка и я заразглежда.

- Оно беха само момински дивотии! И оти и е на големата мънечка

бабаяга да си пълни чутурата с Зимеделецо, а?

8 бел.прев.: На кръглия свят, в Англия, пък станало точно обратното – така нареченото Ограждане, когато

в овцевъдството имало повече пари отколкото в земеделието и земевладелците ограждали земите си, превръщали в пасища, а много селяни останали без поминък.

56

- Има причина да мислим, - заговори бавно гонагълът посред

кръжащите около него снежинки – дека Зимеделецо си пълни чутурата до

пръсване с големата мънечка бабаяга...

Глава четвърта

Снежинки

Казват, че не било могло да се намерят две съвсем еднакви

снежинки, но някой напоследък дали е проверявал?

Снегът кротичко си валеше в мрака. Трупаше се по покриви, целувайки пътьом клоните на дърветата, падаше по горската почва лекичко

прошумолявайки с мирис на метал.

Баба Вихронрав винаги проверяваше снега. Застанала на прага на

къщурката си, обляна от светлина на свещи, тя ги ловеше с лопата.

Бялото котенце следеше снежинките. Точно това правеше. Не

замахваше по тях с лапа, а само гледаше много съсредоточено всяка

снежинка поотделно, как се вие във въздуха докато не кацне. След което я

наблюдаваше още някое време, колкото да се убеди, че представлението е

свършило, и чак тогава вдигаше поглед и си избираше следващата

снежинка.

То се казваше Ти. Като в „Ей ти! Престани веднага!” или „Ей ти!

Махай се от тук!”. С имена Баба Вихронрав не се церемонеше.

Баба огледа снежинките и се усмихна по нейния си не особено мил

начин.

- Да се прибираме, Ти, - рече тя и затвори вратата.

Мис Тик зъзнеше до огъня. Който не беше особено голям, просто

достатъчно голям. Обаче от гърненцето върху жаравата се разнасяше

миризмата на чорба с сланинка и грах, а до малкото гърне имаше едно

доста по-голямо, от което се носеше миризма на пиле, така че тя таеше

надежди.

Трябва да се каже, че Баба Вихронрав и мис Тик не се спогаждаха

особено. По-възрастните вещици рядко се спогаждаха. Можеше да се види

как не се спогаждат по това как цялото време бяха извърнедно учтиви.

- Ранен е снегът тази година, Госпожо Вихронрав, - спомена мис Тик.

- Така си е, мис Тик, - отвърна Баба Вихронрав - А и е толкова...

интересен. Вглеждала ли си се в него?

- И преди съм виждала сняг, Госпожо Вихронрав, - опъна се мис Тик

- По целия път насам не престана да вали. Наложи ми се даже да бутам

57

пощенската карета! Втръсна ми този сняг! Но какво да правим с Тифани

Болежкова?

- Нищо, мис Тик. Още чайче?

- Тя определено е наша отговорност.

- Не. Не наша, а от където и да го погледнеш, нейна. Тя е вещица. Тя

танцува Танца на Зимата. Видях я.

- Сигурна съм, че не го е направила нарочно, - застъпи се за нея мис

Тик.

- Че как може да се танцува без да е нарочно?

- Много е млада. Възбудата сигурно я е ударила в краката. Не е

знаела, какви ги върши.

- Трябвало е да разбере, - заяви Баба Вихронрав - Трябвало е да

слуша.

- Несмъмнено вие винаги сте слушали каквото ви се казва, когато сте

били почти на тринадесет години, Госпожо Вихронрав, - подметна мис Тик

с лек намек на сарказъм.

Баба Вихронрав някое време се взираше в стената.

- Не, - рече накрая тя – И аз греша. Но не си търся оправдания.

- А аз мислех, че искате да помогнете на детето.

- Ще и помогна аз, да си помогне тя сама. Така е по моя начин. Тя

хоп-троп, танци-манци и право в най-старата История, каквато има на

света. Няма друг изход оттам освен да я извърви до края. Няма друг начин, мис Тик.

Мис Тик въздъхна. Баба Вихронрав смяташе, че всичко е до

Историите. Е добре де, нали всички сме си башка луди. Освен мен, естествено.

- Разбира се. Само че тя е толкова ... нормална, - каза мис Тик на глас

– В смисъл, като се има предвид, какво е направила. А тя толкова много

мисли. И сега, като е привлякла вниманието на Зимеделеца, ами...

- Захласнал се е по нея той, - завърши Баба Вихронрав.

- Това ще предизвика немалък проблем.

- Който тя ще трябва да реши.

- Ами ако не успее?

- Тогава значи няма да е Тифани Болежкова, - отсече Баба Вихронрав