Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

единия, поседя някое време втренчена в стената и започна да пише.

Долу в миялнята7 сиренето Хорас се измъкна из-зад кофата за смет.

И се озова точно пред задната врата. Ако сирене изобщо можеше да

изглежда замислено, Хорас сега изглеждаше така.

В малкото селце Две Ризи кочияшът на пощенската карета имаше

известно затруднение. Повечето поща от околовръстните села и чифлици

7 бел.авт.: Помещение близо до кухнята, където се мият съдини и се върши всякаква друга мокра или

мръсна работа. Не ще и дума, Хорас не се миеше нито там, нито другаде. Но пък щеше да е интересно, ако беше.

50

се струпваше в местното магазинче за сувенири, минаващо и за пощенска

станция. Обикновено кочияшът просто взимаше чувала и толкова, днес

обаче възникна трудност. Той трескаво прелистваше Правилника за

пощенската служба.

Мис Тик потропваше с крак. Което на него му действаше на нервите.

- Я, я, какво имаме тук, - възтържествува кочияшът - Ей го, пише ли

забранено за животни, дракони, птици или риби? Пише!

- И какво от изброеното си мислите, че съм аз? - попита го с леден

глас мис Тик.

- А, еми, добре де, добре, човекът нали е един вид животно, нали

така? Тоест, гледайте само маймуните, а?

- Нямам никакво желание да гледам маймуни, - възрази мис Тик -

Виждала съм ги аз, какво правят.

Кочияшът определено схвана, че този път доникъде няма да го

доведе и пак запрелиства бясно страници. По едно време просия.

- Я, я, какво имаме тук! Колко тежите, госпожице?

- Петдесет грама, - отвърна невъзмутимо мис Тик - Което по

стечение на обстоятелствата е максималната тежест на писмо, което може

да бъде изпратено до Ланкър и Прилежащите Околности за цена от десет

пенса, - тя посочи двете марки, които беше залепила на ревера си, - Вече си

купих марки.

- Няма начин да тежите петдесет грама! - възмути се той - Не може

да тежите по-малко от шейсе кила!

Мис Тик въздъхна. Искаше и се да избегне това, но Две Ризи все пак

не беше Кучидол. Това беше село насред път и всеки ден виждаше как

светът го подминава. Тя протегна ръка към копчето, задействащо шапката

и.

- А сега ще забравите ли, какво казахте преди малко? - попита тя.

- Що пък? - учуди се кочияшът.

За някое време мис Тик го зяпна. После извъртя очи.

- Извинявайте, - измърмори тя - Всеки път, опасвам се, е все същото.

От топенето е, разбирате ли. Пружинката ръждясва.

Тя вдигна ръка и плясна шапката си отстрани. Скритият остър връх

изскочи разпръсквайки книжните цветя. Очите на кочияша го последваха.

- О, - промълви той.

Като носи някой островърха шапка, работата е там, че този някой е

или магьосник или вещица. Е, вярно, и някой друг сигурно можеше да си

намери такава шапка и да вземе да я носи, и всичко ще си му е наред до

момента, когато се натъкне на някой правоспособен шапконосец. И

магьосниците и вещиците никак не си падат по самозванци. Нито пък

обичат да ги карат да чакат.

- Та значи, колко тежа, моля? - попита тя.

51

- Петдесет грама! - рапортува припряно кочияшът.

Мис Тик се усмихна:

- Да. И нито скрупула повече! Скрупула, нали знаете, е аптекарска

мярка за тежест равна на двадесет грана или едно цяло и три десети грама.

А аз съм практически... безскрупулна!

Тя изчака да види, дали тази твърде учителска шегичка няма да

предизвика смях, но не се огорчи, когато не предизвика. На мис Тик доста

и допадаше да излиза по-веща от другите.

Качи се на каретата.

Когато тя се заизкачва в планината, заваля сняг. Мис Тик, която

знаеше, че не може да се намерят две еднакви снежинки, изобщо не им

обърна внимание. А ако им беше обърнала внимание, щеше да се

почувства малко по-малко веща.

Тифани спеше. В мангала до леглото и гореше огън. На долния етаж

станът на Госпожица Предалова тъчеше ли тъчеше в нощта...

Малки сини фигури се промъкнаха по пода на спалнята и, построявайки се на фийгълска пирамида, достигнаха до върха на

масичката, която Тифани използваше вместо писалище. Тифани се обърна

насън и тихо изсумтя. Фийгълите за миг застинаха, след което вратата на

спалнята лекичко се затвори зад тях. Размито синьо петно вдигна прах по

тясното стълбище, по пода на етажа с тъкачницата, мина през мандрата, където излезе през дупка във външната врата, кой знае защо във формата

на пита сирене. От там нататък следа от разхвърчали се листа навлезе

дълбоко в гората, където гореше малък огън. Той осветяваше, може би