Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

присви над писмото, така че никой да не може да надзърта през рамото и.

Накрая каза:

- Госпожице Предалова, би ли ми се махнала от главата, ако обичаш?

Искам да си използвам очите за нещо лично.

След известна пауза откъм долния етаж се дочу мърморене и

потръпването между очите и изчезна.

Винаги беше... хубаво да получиш писмо от Роланд. Вярно, най-

често пишеше за овце и други неща на Варовитище, а понякога вътре

имаше по някое изсушено цвете, камбанка или иглика. Баба Болежкова

това нямаше да го одобри. Тя винаги казваше, че ако ридовете искаха

хората да късат цветя, щеше да отглежда повече.

От писмата винаги и домъчняваше за дома.

Един ден Госпожица Предалова й беше подметнала:

- Този младеж, дето ти пише ... той обожател ли ти е?

Тифани тогава беше сменила темата, докато не намери време да

погледне в речника, а после и трябваше още повече време за да спре да се

черви. Роланд беше... колкото до Роланд... главното беше ... там беше

работата, че ... ами, имаше го.

Вярно, първия път като го срещна, той си беше един за нищо не

ставащ, доста тъп чукундур, но какво друго да очакваш? Все пак той беше

изкарал цяла година в плен на Кралицата на Феите, затлъстял като лоена

топка и пощръклял от захар и отчаяние. Освен това го бяха отгледали две

високомерни лели, а баща му - Баронът, го интересуваха повече конете и

кучетата. Оттогава той се попромени: стана по-разбран, по-малко сприхав, по-сериозен, не толкова глупав. Освен това започна да носи очила, първите

изобщо мярнали се по Варовитище.

И той си имаше библиотека! С повече от сто книги! Всъщност тя, библиотеката, беше на замъка, но нали май никой друг не го беше еня за

нея.

Някои книги бяха древни и грамадни, с дъсчени корици, големи

изпоукрасени букви и цветни картинки на чудновати зверове и далечни

земи. Имаше „Книга на Необичайните Дни” на Уоспмайр, „Защо Нещата

са Така, а не Другояче” на Кръмбери и всичките томове без един на

„Всепрокобна Енциклопедия”. Роланд се беше изумил, че тя може да

разбира чужди думи, а тя много внимаваше да не му изтърси, че тук и

помагаха останките от д-р Суетон.

Там беше работата, че... истината беше, че... добре де, кой друг им

беше останал и на двамата? Роланд не можеше, ама изобщо не можеше да

има приятели сред селските деца, както беше син на Барона и прочее.

49

Тифани обаче сега имаше островърха шапка, а това си беше нещо. Хората

от Варовитище много-много не обичаха вещиците, но тя нали беше на Баба

Болежкова внучка. Да не говорим за всичко, което ще да е научила от

старата горе на овчарската колибка. А и нали казват, че тя им дала да

разберат на онея вещици от планината, какво значи то вещерство, така де!

А помните ли агненето лани? Че тя само с поглед връща агне от смъртта! И

си е Болежкова тя, ридовете са и в костите на нея. С нея всичко си е наред.

Тя си е, да си го кажем, наше момиче.

И всичко това беше много хубаво, освен само, че тя вече си нямаше

дружки. Хлапетата вкъщи, които дружаха с нея преди, сега я ... уважаваха, заради шапката. Помежду им беше изникнала нещо като стена, сякаш тя

беше порастнала, а те - не. Че за какво можеше да си приказват? Тя нали е

била на места, които те изобщо не можеха да си въобразят. Повечето не са

ходили даже до Две Ризи, което беше само на половин ден път. И това

изобщо не ги безпокоеше. Те щяха да работят, каквото са работили бащите

им, или пък да гледат деца като майките си. И това си беше съвсем добре, добави припряно Тифани наум. Но те не го бяха решили сами. Просто им

се беше случило така, без да се усетят.

Същото беше и горе в планината. Единствените нейни връстници, с

които можеше да си поговори от душа, бяха другите чирачки-вещици като

Аннаграма и останалите момичета. Безполезно беше да пробва истински

разговор с хората по селата, особено пък с момчетата. Те само си гледаха в

краката, запъваха се и пристъпваха нервно, също като хората от

Варовитище, когато говореха с Барона.

Като стана дума, Роланд също се държеше така, а и се изчервяваше

всеки път щом тя го погледнеше. Колкото пъти посещаваше замъка или

излизаше на хълмовете с него, всичко се изпълваше с разни пресложни

мълчания... също като със Зимеделеца.

Тя най-внимателно прочете писмото, мъчейки се да не обръща

внимание на мазните отпечатъци от фийгълски пръсти. Той много мило

беше вложил няколко празни листа хартия. Тя много грижливо разглади