Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

в усмивка - Ами онова, че съм имала кравешка опашка?

- Кравешка опашка ли? Не!

- Наистина ли? Колко досадно, - въздъхна Госпожица Предалова и

отпусна палеца си - Като гледам, разказваческото изкуство по тези места

съвсем е западнало. Явно ще трябва да сторя нещо по въпроса.

- Пак някакво Бофо, нали? - сети се Тифани.

Макар че не беше съвсем сигурна. С този нейн нокът Госпожица

Предалова си беше бая страшничка. Нищо чудно, че другите момичета

напускаха толкова бързо.

- А, значи все пак имаш мозък, а? Е, какво друго ще е. Тъй де, Бофо.

Добре казано. Вярно си е Бофо. Изкуството на очакванията. Да покажеш на

хората каквото им се иска да видят, каквото си мислят, че ще намерят. Аз в

крайна сметка трябва репутацията да си пазя, я.

Бофо, мислеше си Тифани. Бофо, Бофо, Бофо. Отиде до черепите, взе

единия и прочете етикетчето отдолу, също като преди месец: Злокобен Череп №1. цена $2,99

Магазин за куриози и шеги „Бофо”

Анкх-Морпорк, ул. Десето яйце №4

„Най-добре се смее, който се смее . . със Бофо!”

- Като живи, нали? - отбеляза Госпожица Предалова и се отпусна с

прещракване на стола си - Стига да може да се каже такова нещо за череп, де! В магазина продаваха една чудна машинка за паяжини. Наливаш в нея, видиш ли, оная лепкава маса, и си правиш, с малко практика, паяжини за

чудо и приказ. Хич не мога да ги понасям гнусните гадинки, но, разбира

се, за къде си без паяжини. Мъртвите мухи забеляза ли какво са?

45

- Да, - вдигна поглед Тифани - Стафиди. Аз си помислих, че паяците

ти са вегетарианци.

- Браво. Ако не друго, очите ти са наред. И шапката ми също е от

там. Комай беше „Злата Стара Вещица № 3, Задължителна за хорър

партита”. Още ми се въргаля някъде каталогът им, ако те интересува.

- Всички вещици ли пазаруват от Бофо? - попита Тифани.

- Само аз, поне от тези околовръст. А, и Дъртата Госпожа Бездъхова

от Две Падини май си купуваше от там брадавици.

- Но... защо? - стъписа се Тифани.

- Не и растат нейни си. Какво ли не опита, горкичката, ама те не щат

и толкова. Цял живот лицето и като бебешко дупе.

- Не, имах предвид, защо ти трябва да изглеждаш толкова... - Тифани

се поколеба и продължи - ... ужасна?

- Имам си причини, - отвърна Госпожица Предалова.

- Но не правиш всички онези неща, за които се приказва, нали?

Крале и князе не идват да се съветват с теб, нали?

- Не, но биха могли, - упорстваше Госпожица Предалова - Примерно

ако се изгубят. О, знам ги аз тези приказки. Нали повечето аз ги скалъпих!

- Скалъпвала си слухове за самата себе си ?

- О, да. Разбира се. Как иначе? Има си хас да оставя нещо толкова

важно на някакви си аматьори .

- Но казват, че можеш да прозреш човешка душа!

Госпожица Предалова се изкиска.

- Да. Ей това не съм го измислила аз! Но, да ти кажа право, за някои

от енориашите не ми трябва лупа! Виждам какво виждат те, чувам през

ушите им. Познавам бащите и дядовците им, че и прадядовците им. Знам

слуховете, тайните, историите и истините. Аз за тях съм Справедливостта, и съм си справедлива. Погледни ме. Виж ме.

Тифани погледна... отвъд черното наметало, черепите, гумените

паяжини, черните цветя, превръзката за очи и приказките и видя дребничка

сляпа и глуха бабичка.

Останалото беше Бофо... не просто глупавите карнавални

джунджурии, а Бофо-нагласата: слуховете и приказките. Госпожица

Предалова беше толкова могъща, защото хората си мислеха, че е. Беше

като типичната шапка на вещица. Да, но Госпожица Предалова беше взела

Бофо много, ама много по-навътре.

- Вещиците нямат нужда от приспособления, Госпожице Предалова,

- заяви Тифани.

- Я не се занасяй с мен, дете. Малката Вихронрав ли ти ги разправи

такива, а? Е, да, не ти трябва нито жезъл нито бъркотия нито дори

островърха шапка, за да бъдеш вещица. Но пък с тях какво само шоу може

да спретнеш! Хората си го очакват. Те вярват в теб. Не съм стигнала до

46

където съм с плетено вълнено боне и престилка на рае! Аз имам облик.

Аз...

Отвън се чу трясък. Някъде откъм мандрата.

- Нашите сини приятелчета? - вдигна вежда Госпожица Предалова.

- Не, на тях им е абсолютно забранено да пристъпват във всяка

мандра, където работя аз, - започна Тифани, насочвайки се към вратата -

Майчице, дано не е Хорас...

- Казвах ли ти аз, че голяма беля ще си докараш с него, а? - викна

Госпожица Предалова след гърба на забързалата се Тифани.

Хорас беше . Пак се беше измъкнал от клетката си. Поискаше ли, можеше да стане много мазен.