Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Епа да, - рече Роб - Ма нема да се косиш, ние нема да ка’ем на

никого, що имаше у тех.

- И нито жива душа нема да чуе от нас, що има у дневнико ти, -

добави Прост Уили - Нито дори туй, дето покрай буквищата си изписала

китни цветенца.

Госпожица Предалова ще си умре от смях зад гърба ми, мислеше си

Тифани. Знам си, че ми се смее. Но вече и се бяха свършили възмутените

реплики. Те, седнеш ли да се разправяш с фийгъли, рано или късно винаги

свършват.

Ти им беше келда, напомни и нейният Втори Акъл. Те мислят, че е

техен свещен дълг да те пазят. А ти самата какво мислиш, няма никакво

значение. С тях животът ти ще е сложен, ама слоооожен.

- Няма да ми четете писмата, - отсече тя - Нито дневника ми.

- Убаво, - склони Роб Секигоопрай.

- Обещаваш ли?

- Епа да.

- Ама ти обеща и миналия път!

- Епа да.

- Обещаваш ли, пу, пу, да пукнеш ако пак го направиш?

- Епа да, нема проблема.

- И това е честната дума на един лъжлив и крадлив Фийгъл, нали

така? - намеси се Госпожица Предалова - Щото вие вервате дека вече сте

умрели, право ли думам?

- Епа право си думаш, гос’жа, - потвърди Роб Секигоопрай -

Благодарско, дето ме подсети за туй.

- Всъщност, Роб Секигоопрай, ти ич не мислиш да спазиш никакво

обещание!

- Епа да, гос’жа, - рече гордо Роб - Не и лабаво обещанийце като туй.

Оти, видите ли, оно ни е върл дълг да я вардим големата мънечка бабаяга.

Ако требе, и живото си даваме зарад нея.

39

- И как че стане това, като сте вече умрели? - запита го рязко

госпожица Предалова.

- Епа тук ми е мънечко мътно, право да си ка’ем, - призна Роб - Тъй

че мо’е па по-скоро да даваме зарад нея живото на секи чапкънин дето я

застраши.

Тифани се предаде с въздишка.

- Още малко и ще стана на тринайсет, - заяви тя - Мога сама да се

оправя.

- Леле, колко си ми самостоятелна, - рече госпожица Предалова, но

без прекалено да гаднее - И със Зимеделеца ли?

- Какво иска той? - попита Тифани.

- Нали ти казах. Може пък да иска да види, каква ще да е тази

девойка, толкова отворена, че да излезе да танцува с него, - отвърна

Госпожица Предалова.

- Краката ми сами ме понесоха! Вече казах, че не исках!

Госпожица Предалова обърна стола си срещу нея. Чии ли очи

използва? - зачуди се Вторият Акъл на Тифани. Фийгълите? Гарваните?

Мишката? Или пък всичките? Колко от мен вижда? Дали ме гледа през

миши очи или през очите на насекоми с десетки бляскави очички?

- Е, тогава всичко си е наред, - изсумтя госпожица Предалова - Не си

го искала и толкова. Да, ама вещицата носи отговорност! Нищо ли не си

научила, бре дете?

„Дете”. Много е гадно да се каже това на някой, който още малко и

ще стане на тринадесет. Тифани усети, че пак се изчервява. Ужасна жар я

обзе отвътре.

Ето защо тя прекоси стаята, отвори външната врата и излезе.

Навън ръсеше пухкав снежец. Като вдигна поглед към бледото небе, Тифани виждаше как снежинките бавно се спускат надолу на меки перести

парцали. На такъв сняг у дома на Варовитище му викаха „Баба Болежкова

си стриже овцете”.

Тифани усещаше как снежинките се топят в косата й докато се

отдалечаваше от къщурката. Госпожица Предалова и викаше нещо от

прага, но тя си вървеше нататък, та дано снегът поохради жарта в бузите и.

Това, разбира се, е глупаво, призна си тя сама. Но и да си вещица

също е глупаво. Защо изобщо се мъчим? То е тежка работа кажи речи без

отплата. Какво се брои за успешен ден за Госпожица Предалова? Когато

някой и донесе чифт стари обувки втора ръка, които да и станат! Абе

изобщо какво разбира тя?

И къде е тоя Зимеделец? Да не би да е тук? Засега го имаше само в

приказките на госпожица Предалова! И в една изсмукана от пръстите

картинка в някаква книжка!

- Зимеделецо! - провикна се тя.

40

Чуваше се как пада снегът. Един такъв тихичък звук, като

приглушено студено цвърчене.

- Зимеделецо!

Нямаше отговор.

Добре де, какво си очаквала? Някой дебел тътнещ глас? Дядо ти

Мраз? Нямаше нищичко освен мекотата на белия сняг, валящ си кротичко

сред тъмните дървета.

Тогава тя се почувства малко глупаво, но също и удовлетворено. Ето

така постъпва една вещица! Изправя се направо срещу онова, от което се

страхува и, хоп, то вече не е страшно! Бива си я нея в тази работа!

Тя се обърна... и видя Зимеделеца.