Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

- Досега! - додаде Прост Уили.

- Уили, - обърна се към брат си Роб Секигоопрай - нали наеш, дето ти

думах я за тактичното зяене?

- Епа да, Роб, верно си ми го думал, - отвърна послушно Уили.

- Епа туй, дето току що го рече, оно не беше таквоз, - обясни Роб.

Уили провеси нос:

- Прощавай бе, Роб.

Тифани стисна юмруци и възкликна:

- Нямах предвид да стане така!

Госпожица Предалова обърна строго стола си към нея:

- А какво си имала предвид? Хайде кажи ми. Този твой танц заради

склонността на младежта да не се подчинява на възрастните ли беше? Да

имаш предвид нещо, значи да мислиш. А ти изобщо мислила ли си? И

други преди са се включвали в танца. Деца, пияници, младежи заради

глупави облози... и нищо не се е случвало. Пролетните и есенните танци

са... ами просто стар обичай, ще кажат повечето хора. Просто начин да

отбележим, кога мразът и зноят си сменят властта над света. Според някои

от нас тук има нещо повече. Според нас нещо се случва. За теб танцът е

станал истински и нещо се случи . А сега Зимеделецът е тръгнал след теб.

- Че защо? - продума смаяно Тифани

- Знам ли. Като танцувахте, да си видяла нещо? Или пък да си чула?

Как изобщо може да се опише усещането, че си навсякъде и всичко?

- зачуди се Тифани. Така че тя не се опита да го опише.

- Аз... май чух глас, или може би бяха два гласа, - измънка тя - Ъ...

питаха ме, коя съм.

- Ин-те-рес-но, - рече госпожица Предалова - Два гласа значи? Ще

обмисля последствията от това. Това, което не разбирам е, как ще да те е

37

намерил. Ще си помисля и за това. Междувременно предполагам, че няма

да е зле да се обличаме по-топло.

- Епа да, - съгласи се Роб Секигоопрай - Он Зимеделецо ич не мо’е да

трае на напечено. Ей бре, я че си забра’им некой път и чутурата! Донехме

ти ний едно писменце от хралупата дето е доле у гората. А го дай на

големата мънечка бабаяга, бе Уили. На път ни беше, та го зехме.

- Писмо? - сепна се Тифани посред тракането на стана зад нея, а

Прост Уили вече изваждаше омазнен смачкан плик от окесията си.

- Оно е от онуй келешче от замъко у нас, - продължаваше Роб, докато

брат му развиваше - Он вика, дека си живее убаво и дека те чека па да се

върнеш у дòма и че се надева и с теб да е същото, а още има бая за как са

ягнищата и таквоз, не е баш интересно, мен ако питаш, а най-отдоле он е

писал П.С.Е.Л.Ц.6, ма я не могим да сфанем, туй па що ли е.

- Прочел си ми писмото? - ужаси се Тифани.

- Епа да, - изпъчи се гордо Роб - Нема проблема. Е, Били Големо

Чене ми поподсказа мънечко с по-длъжките думища, ма повечето я си го

преборих, нема лабаво, - усмивката му грейна, но скоро пак посърна, като

видя изражението на Тифани - Абе, ‘ная си я, дека ми се пениш мънечко, дека ти отвориме пликчето, - заобяснява се той - Ма нема лошо, оти па го

залепихме с плужекова слуз. Ич нема да усетиш, дека е било четено.

Той се закашля, защото Тифани го гледаше все така накриво. Всички

жени леко притесняваха фийгълите, а най-лоши от всички жени бяха

вещиците. Най-накрая, когато той съвсем се изпопритесни, Тифани

попита:

- Как разбра, къде да намериш писмото?

При това тя хвърли един поглед към Прост Уили, който беше захапал

края на препаската си. Той правеше това само като го е страх.

- Ъ... че приемеш ли ей така леекичко да те поизлажем? - пробва се

Роб.

- Не!

- Ма она лъжата е бая интересна. Има в нея змеища и еднороги и...

- Не. Искам истината!

- Оти ма, она е толкоз скучна. Епа одииме ние у замъко на Бароно и

изчетохме писмата дето ти му ги прати, а ти рече, дека пощальоно нае да

остая писмата за теб у кухото дръво доле до бързейо, - докладва Роб.

Зимеделецът да беше влязъл в къщурката, пак нямаше да захладнее

толкова.

6 бел.прев.: на английски SWALK. Значи „Подпечатано с една любяща целувка”. Имало е мода да се

пишат такива неща в английските писма.

38

- Он туря писмата дето са от тебе у една кутия под... - започна Роб и

замижа, когато търпението на Тифани пукна по-шумно и от странните

паяжини на госпожица Предалова.

- Не знаеш ли, че не бива да се четат писмата на другите? - скара му

се тя.

- Ъ... - започна Роб.

- Освен това сте влезли с взлом в замъка на Ба...

- А, не, не, не! - заподскача Роб - Е туй нема как да ни го прикачиш!

Епа ние само си минахме през една от онея мънечките дупчици дето се

стреля през тех...

- И тогава ми прочетохте личните писма, дето ги писах лично на

Роланд? - сряза го Тифани - Ами че те бяха лични!