Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

пред истинскио дзвер ич не важи. О, лукаво животно е туй, хагисо, а

дупките си пра’и оно у мазета дето ората си държат компирите…

- Това ли е истината? Че сте били на лов за хагис? А, Прост Уили? -

гласът на госпожица Предалова изведнъж много се заостри.

Всички присъстващи очи, включително тези на една уховрътка, се

втренчиха в завалията Уили.

- Ъъъ... епа-а-а... ооолеле... ау... вай, вай, вай! - изстена Прост Уили и

падна на колене - Молим ви, бе госжа, не ми сторвай нещо ужасно! -

примоли се той - Она твойта уховрътка как на кръв ме гледа!

- Хубаво тогава, да започнем отначало, - рече Госпожица Предалова, вдигна ръка и откъсна превръзката от очите си.

4 бел. прев.: Хагис - наистина има такова традиционно шотландско ястие.

31

Фийгълите отстъпиха припряно, когато тя положи ръце на черепите

от двете си страни.

- Не ми трябват на мен очи да подуша лъжата, като рече някой да

лъже, - обяви тя - Кажете ми, защо сте тук. Кажете ми... още веднъж.

Роб Секигоопрай се поколеба. Това предвид обстоятелствата беше

много смело от негова страна. После той си призна:

- Оно е зарад големата мънечка бабаяга, бе госжа, затуй додохме.

- Големата мънечка... А, имате предвид Тифани?

- Епа да!

- И сме под, таквоз, голем кютек, - допълни Прост Уили не смеейки

да срещне с очи слепия взор на вещицата.

- Он сака да рече, дека клетва ни е наложена, гос’жа, - изгледа брат

си накриво Роб Секигоопрай - Оно е секаш...

- ... сериозно задължение, на което не може да не се подчините, -

довърши Госпожица Предалова - Ная я, що е клетва наложена. Но защо?

За своите 113 години Госпожица Предалова беше чувала какво ли не, но сега слушаше в потрес разказа за човешкото момиченце, което, ако ще и

само за броени дни, е била келда на цял клан Нак Мак Фийгъли. А ако си

била тяхна келда, ако ще само за няколко дни, значи те ще те наглеждат...

ами завинаги.

- И още она е на наште ридове бабаягата, - каза Били Големото Чене -

Она се грижи за них, чува ги, пази ги. Ама...

Той се запъна и Роб Секигоопрай довърши:

- Нашта келда сън сънува. Сън за бъдното. Сън дето сите ридове

замръзнаа и сичко живо измре, а големата мънечка бабаяга е с леден венец!

- Майчице!

- Епа тъй си е, ма оно не е сичко! - продължи Били кършейки ръце -

Виде она големо дръво пораснало у земя ледена! Виде она пръстен

железен! Виде она мъж с пирон у сърце си! Виде она напаст от кокошки и

сирене дето оди като човек!

Настъпи тишина, след което Госпожица Предалова рече:

- За първите две е ясно, за дървото и пръстена де, то си е сериозен

окултен символизъм. И пиронът също, метафорично колкото си щеш.

Малко ме съмнява това за сиренето... да не би пък да има предвид Хорас?

... пък кокошките... Надали може изобщо да има напаст от кокошки, какво

ще кажете?

- Джени за сите тех си е много сигурна, - възрази Роб Секигоопрай -

Много шантави и тревожни неща ми сънува она, тъй че си рекохме ний, а

да одим да видим, как е големата мънечка бабаяга.

Разнообразните очи на госпожица Предалова се втренчиха в него.

Роб Секигоопрай им отвърна с израз на яростна честност и не трепна.

32

- Като гледам, това вашто си е честна работа, - каза тя - И що ви беше

да почвате с лъжи?

- О, оти тъй си е по-интересно, - отговори Роб.

- На мен истината ми е по-интересна, - отбеляза госпожица

Предалова.

- Мо’е, мо’е, ма я си бех рекъл да му турим великани и пирати и

магьосани порове, - обяви Роб - С мерак отсекъде!

- Добре де, - отказа се да продължава с това госпожица Предалова -

Когато мис Тик ми доведе Тифани, рече ми, че тя била пазена от

тайнствени сили.

- Епа да, - потвърди гордо Роб Секигоопрай - Ний сме туй, нема

лабаво.

- Мис Тик се прави на много важна, - каза госпожица Предалова -

Жалко, ама аз нея много-много не я слушах. Тя все ми разправя, как тея

момичета били нахъсани да учат, пък те повечето са едни фльорци, дето

искат да са вещици, за да впечатляват младежите, и след няколко дни беж

да ги няма. Не и тази обаче, тя не! Тази бяга право в белята! Да я видите

само, как се опита да танцува със Зимеделеца!

- Епа видееме. Там бееме, - обади се Роб Секигоопрай.

- Били сте там?

- Епа да. След вас одииме.

- Никой не ви видя там. А аз щях да знам, само да ви беше зърнал

някой, - изтъкна госпожица Предалова.

- Епа що? Ми оно нас ни бива да не ни виждат ората, - ухили се Роб -

Да се чудиш и маеш колко ора ич не са ни видели.

- Тя наистина се опита да танцува със Зимеделеца, - повтори