Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

така виждат много добре в полумрака.

Малка групичка малки мъже се промъкваше през мазето. Кожите им

бяха сини и целите в татуировки и мръсотия. Носеха дрипави препаски и

всеки беше преметнал през рамо по меч, голям голкото самия него.

Всичките бяха рижи, ама наистина огнено рижи, с мазни плитки. Един

вместо шлем носеше заешки череп. Щеше да е по-страшен, ако черепът не

му падаше постоянно върху очите.

29

В стаята отгоре госпожица Предалова пак се подсмихна. Значи са

чували за Госпожица Предалова, а? Да ама не са чували достатъчно.

Когато четиримата малки мъже пропълзяха през старата миша дупка

извеждаща ги от мазето, те вече бяха под наблюдението на още две мишки, три отделни бръмбара и един молец. Те предпазливо запристъпваха на

пръсти през стаята, покрай старата вещица, която явно беше заспала... и

така докато тя изведнъж не плесна с ръце по облегалката на креслото си и

не се разкрещя:

- Пусто да е! Видим ви я, бре шашкъни ниедни!

Фийгълите моментално се паникьосаха и се изпоблъскаха един в

друг в ужас и трепет.

- Думах ли ви аз да мърдолите, бе?! - извика им госпожица

Предалова със смразяваща усмивка.

- Олеле, вай, вай, вай! Она ми мое да дума по нашенски! - изхленчи

някой.

- Вие сте Нак Мак Фийгъл, нал’тъй? Ма не ная клановите ви белези.

А по-кротко бе, нема да ви пържим на бавен огинь. Ти, бе! Името ти как е?

- Я съм Роб Секигоопрай, на клано от Варовитищкио рид Големио

Човек, - отговори онзи с шлема от заешки череп - Та...

- Тъй ли? Големио човек си ми бил, а? Епа стори си тогаз зоро да си я

манеш капата като си хортуваш с мен! - скастри го Госпожица Предалова

забавлявайки се от все сърце - А да ми станете мирно! Я у мойто къще

хаймани нема да търпим!

Всичките четирима Фийгъли моментално се изправиха мирно като

по струнка.

- А така! - рече удовлетворено госпожица Предалова - А ми кажи са

кои са ти другарчетата.

- Туй е брато ми Прост Уили, госпойце, - Роб Секигоопрай тупна по

рамото фийгъла, която не преставаше да се вайка вперил ужасèн поглед в

Енохи и Атоотита.

- Ами останалите двама... саках да речем другите двамца? -

продължи Госпожица Предалова - Ей ти, който си с гайдата. Саках да

речем, дека си с гайдата. Ти да не си гонагъло?

- Епа да, госжа, - отвърна този фийгъл, който изглеждаше по-чист и

спретнат от другите, макар че трябва да се признае, че и повечето неща

живеещи под гнили дънери ще да са по-чисти и спретнати от Прост Уили.

- А как се казуеш?

- Ужасно Дребен Били Големото Чене, госжа.

- Оти ми се здвериш тъй, ма, Ужасно Дребен Били Големо Чене, -

подкачи го Госпожица Предалова - Шубе ли те е?

- Не бе, госжа. Я ти се възхищавам. Драго ми е на сърце га видим

вещица толкоз... вещерска.

30

- Тъй ли било, а? - измърмори с подозрение госпожица Предалова -

Ама сигурен ли си дека ич не те е шубе от мен, бе г-н Били Големо Чене?

- Епа сигурен съм, госжа. Ама само речете, и че ме е баш шубе, -

отговори предпазливо Били.

- Ха! - изсумтя Госпожица Предалова - Ей бре, значи... начи си имаш

акъл. А кой е оня едрия ти приятел, г-н Били?

Били сръга Голем Йън в ребрата. Въпреки ръста си, който като за

фийгъл беше огромен, той изглеждаше ужасно притеснен. Като повечето

хора с големи мускули, той се стряскаше от хора силни по друг начин.

- Он е Голем Йън, госжа, - подсказа Били Големото Чене, докато

Голем Йън си разглеждаше краката.

- Гледам он си има герданче от големи зъби, - забеляза госпожица

Предалова - Човешки ли са?

- Епа да, госжа. Четри на брой. По един от секи човек, дето он е

натупал.

- Ама за порастнали човеци ли говориш? - поиска да се увери

изненадана госпожица Предалова.

- Епа да, госжа, - потвърди Били - Он най-вече им рипа со чутурата

напред от некое дръво. Много е як у чутурата он нашичкио, - добави той, в

случай че някой не бе разбрал.

Госпожица Предалова се облегна и продължи с разпита:

- А сега бъдете тъй любезни да ми обясните, що ми се промъквате

такива в мойто къще. Айде бърже ми отговаряйте!

След съвсем кратичка пауза Роб Секигоопрая подхвана весело:

- Ей, ми че оно е лесно. Бехме излели да ловим хагис.

- Не, не бехте, - сряза го госпожица Предалова - Щото хагис е питка с

овчи дреболийки, с много мерудии и добре сготвена в овчи стомах4.

- Епа оно е само ако не мо’еш да си фанеш истинскио дзвер, бе

гос’жа, - заобяснява се предпазливо Роб Секигоопрай - Оти она питката