Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

и подскачаше зад тях, докато те шестват. И после те танцуваха на селската

морава под бой на тъпан, удряйки тоягите си една в друга, а после всички

се събираха в кръчмата и лятото ето го - дошло.

Тифани не можа да разбере, как ставаше това последното.

Танцьорите играеха и лятото идваше - никой май не знаеше нищо повече.

Баща и разказа, че една година морисчиите не били дошли, а студената

кишава пролет направо си преминала в мразовита есен, а между тях само

мъгли, дъждове и слани посред август.

Боят на тъпана сега изпълваше главата й и я замайваше. И нещо във

всичко това беше сгрешено...

И тогава тя си спомни седмия танцьор, този когото наричаха

Гламавия. Той обикновено беше дребно човече с изпомачкан цилиндър и

пъстроцветни дрипи пришити по всичките му дрехи. Той най-вече се

шляеше наоколо с цилиндъра в ръка и се хилеше на хората докато не му

дадат пари за бира. Но от време на време той оставяше цилиндъра и се

втурваше сред танцьорите2. И да си помислиш, че ще стане всеобщ

сблъсък, но нищо такова не ставаше. Подскачайки и виейки се около

потните мъже, той винаги някак съумяваше да застане там, където няма

никой.

Светът се завихри покрай нея. Тя премигна. Тъпанът в главата и

ечеше като гръм, а имаше и още един ритъм, дълбок като океан.

Госпожица Предалова беше забравена. Както и странната тайнствена

навалица на поляната. Остана само танцът.

Той се извиваше във въздуха като живо същество. Но някъде в него, ту тук ту там, сновеше едно свободно място. Място само за нея. Вярно, 2 бел.прев.: Морис (Morris) - английски народен танц изпълняван през май месец общо взето както се

описва тук, с такива дрехи, с тояги, звънчета и с Гламавия.

24

оспожица Предалова беше казала не, но това беше много отдавна, а пък и

как изобщо госпожица Предалова би могла да разбере? Какво изобщо

разбираше тя? Кога за последно е танцувала тя ? Танцът сега беше в

самите кости на Тифани, зовеше я. Шестима души не стигат!

Тя се втурна напред и скочи посред танца.

Погледите на танцуващите се спряха ядно върху и, докато тя се

плъзгаше между тях, всеки път намирайки място без никого. Краката и

бяха уловили боя на тъпана и отиваха, където ги пратеше ритъмът.

И тогава... изникна още някой.

Беше като когато усещаш, че зад теб има някой... обаче това беше

усещане за някой пред нея и зад нея и над нея и под нея, всичко това

наведнъж.

Танцьорите застинаха, но пък светът се завъртя шеметно. Мъжете

бяха само черни сенки, малко по-тъмни силуети на тъмен фон. Тъпанът

спря и за един продължителен момент Тифани се въртеше леко и

безмълвно с разпрострени ръце и без да докосва земята с крака, с лице

обърнато към звездите, които бяха студени и остри като игли. Усещането

беше... чудно.

Един глас попита:

- Коя Си Ти?

В него имаше ехо, или пък може би двама души го бяха казали почти

едновременно. Внезапно тъпаните пак забиха и шестимата мъже се

изпоблъснаха в нея.

Няколко часа по-късно в градчето Кучидол долу в равнините

гражданите хвърлиха в реката една вещица с вързани ръце и крака.

Такива неща никога не се случваха в планините, където вещиците се

ползваха с уважение. Долу в полето обаче все още се въдеха хора

достатъчно тъпи, че да вярват в по-гнусните приказки. Да не говорим, че

привечер там беше скучно.

И все пак може би не се случваше чак толкова често вещицата да

получи чай с бисквити преди удавянето. А това се случи, защото народът

от Кучидол си свърши работата По Учебник.

Учебникът се казваше „Magavenatio Obtusis”3. Жителите на градчето

не знаеха, как са се сдобили с книгата, тя просто се появи един ден на

рафта в един от дюкяните.

Те, разбира се, знаеха да четат. За да се оправи човек в света трябват

известни умения в четенето и писането, дори и да живееш в Кучидол. Но

те не вярваха много на разни книги, нито пък на хората, които четат

такива. Тази обаче беше учебник за това, как да се оправяш с вещици. А и

3 бел.авт.: Ъъъ, „Лов на вещици за тъпи хора”.

25

доста авторитетно изглеждаше, без твърде много чужди (и следователно

подозрителни) думи от рода на „конфитюр”. Ако не друго, казваха си те, това е, което ни трябва. Свястна книга. Добре де, може и да не е каквото ти

се иска, ама нали помните оная вещица миналата година? Дето я

натопихме в реката, а после се опитахме да я изгорим жива? Само дето тя

така прогизна, че не щеше да се запали и избяга. Е, такова нещо друг път