Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

черни. Стените бяха черни. Подът беше черен. Паднат ли слънчогледови

семки на пода, край, загубени са. И още, за потрес на Тифани, тя трябваше

да прави черни сирена, което значеше да ги покрива с лъскав черен восък.

Тифани беше майсторка по сирената, а и обвивката пазеше сирената сочни, но черните сирена все пак и бяха някак си подозрителни. Все едно

замислят нещо.

Освен това госпожица Предалова май нямаше нужда от сън. Не че

смяната на ден и нощ значеха нещо за нея. Като си легнеха да спят

гарваните, тя си намираше бухал и тъчеше на бухалско зрение. Бухалът

беше много удобен, казваше тя, защото си обръща главата следейки

совалката. И станът си трак-тракаше, а часовникът си дрън-брън -каше.

Госпожица Предалова с нейното развяващо се черно наметало, превръзка на очите и рошава бяла коса... Госпожица Предалова с нейните

два бастуна, бродеща из градината посред тъмна и мразовита нощ, миришеща на спомени за цветя...

Всяка вещица има специално умение, а госпожица Предалова

раздаваше Справедливост.

Хората идваха от мили околовръст с жалбите си: „Ясно си е, че

кравата си е моя, а той казва, че е негова!”, „Тя казва, че нивичката е

нейна, да ама татко я остави на мен!”... а госпожица Предалова си седи

пред тракащия си стан гърбом към пълната с разтреперани хора стая.

Станът ги притесняваше. Те го зяпаха все едно ги беше страх от него, а пък

гарваните зяпаха тях. Те си измънкваха тъжбите, с много ъ-та и ами-та, докато станът тракаше ли тракаше в мъжделикавата светлина на свещите.

Ах да, свещите...

За свещници служеха два черепа. На единия беше написана думата

„енохи”, а на другия „атоотита”.

(Думите значеха „вина” и „невинност”. На Тифани и се искаше да не беше

знаела това. Нямаше начин момиче отгледано във Варовитище да ги знае, защото

думите бяха на чужд език, при това древен. Тя ги знаеше поради д-р Чувствителиян

Суетон, D.M. Phil., B.El L., Почетен Професор по Магия от Невиждания Университет, който се намираше в главата и.

Добре де, частица от него се намираше там.

Преди няколко лета я беше хванал роилник - едно ... нещо, което милиони

години наред беше събирало умове. Тифани успя да го разкара от главата си, но някои

парчета се бяха замотали в ума и. Едно от тях беше сгъстък от его и спомени - останки

от покойния д-р Суетон. Най-често той си кротуваше, но случеше ли и се да види нещо

писано на чужд език, тя можеше да го прочете. По-точно чуваше как призрачният глас

на д-р Суетон и го превежда. Май само това беше останало от него, но тя все пак

гледаше да не се съблича пред огледало.)

19

Черепите бяха целите оклепани с восък от свещите, а хората в стаята

не откъсваха погледи от тях.

И накрая, като се кажеше каквото имаше да се казва, станът ще вземе

внезапно да спре и в настъпилата тишина госпожица Предалова ще се

обърне на големия си тежък стол на колелца, ще си свали черната

превръзка от перлено сивите си очи и ще изрече:

- Чух, каквото имаше да се чуе. А сега ще видя, каквото има да се

види. Истината ще видя.

Някои хора в този момент направо хукваха да бягат, стига само да не

ги гледа тя така в светлината на черепите. Тези очи, не можещи да видят

лицето ти, някак си прозираха ума ти. Когато госпожица Предалова се

взираше в теб, можеше или да си искрен, или много, ама много глупав.

Никой не оспорваше решенията на госпожица Предалова.

На вещиците не им е позволено да използват дарбите си срещу

заплащане, обаче всички, които се стичаха при госпожица Предалова да им

уреди споровете, й носеха по някой армаган, най-често храна, но понякога

чисти носени дрехи, стига да бяха черни, или чифт стари обувки, ако бяха

нейния размер. Ако госпожица Предалова отсъдеше срещу теб, хич не

беше разумно (така казваха всички) да си искаш подаръка обратно, защото

би било много обидно да те превърнат в нещо дребно и лигаво.

Разправяше се, че ако излъжеш госпожица Предалова, до една

седмица ще умреш от ужасна смърт. Разправяше се, че царе и князе идвали

нощем при госпожица Предалова да питат туй-онуй за големи държавни

работи. Разправяше се, че в мазето и имало куп злато, пазено от демон с

огнена кожа и три глави, който се нахвърлял върху всички които зърнел и

им отхапвал носовете.

Тифани подозираше, че поне две от тези поверия не бяха верни. За

третото тя знаеше, че не е истина, защото един ден беше слязла в мазето (с