Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

временна неадекватност, което може да е доста чудато, ако се случи на

вещица. Устата и никога не се движеше в крачка с думите и, а понякога

звукът от стъпките й слизаше по стълбата десет минути преди самата нея.

Но като се опре до чудато, госпожица Предалова обираше не само

тортата за първо място, а и допълнителната кесия бисквитки с шоколадова

глазура и свещички. Откъде изобщо да се започне, като каквото и да

погледнеш, все от чудато по-чудато...

Госпожица Евменида Предалова1 беше ослепяла на шестдесет

години. За повечето хора това щеше да е страшно нещастие, но госпожица

Предалова беше майсторка в Заемането, една своеобразна вещерска дарба.

Тя можеше да използва животински очи, да чете каквото и трябва право от

съзнанията им.

На седемдесет и пет години тя беше оглушала, но дотогава вече беше

понаучила разните му чалъми, така че изполваше каквито уши се намираха

наоколо.

Когато Тифани за пръв път дойде при нея, госпожица Предалова

използваше за виждане и чуване една мишка, след смъртта на старата и

гарга. Беше малко стряскащо да видиш как старицата крачи из къщата с

мишка в протегнатата си ръка и много стряскащо, когато като кажеш

нещо, мишката се обръща да те изгледа. Учудващо е колко смущаващо

може да изглежда едно малко розово носле.

С новите гарвани беше много по-добре. Някой от околните села беше

измайсторил за старицата прелка, която тя да носи на раменете си с по

11 В оригинала Eumenides Treason. Фамилията буквално значи “измяна”, но звучи много близо до reason което значи основание, разум. „Евменида” на старогръцки значи буквално „блага”, но всъщност това е

още едно име на съществата известни още като еринии или фурии, на вид ужасно грозни старици, най-

жестоко преследващи хора заслужили такова възмездие.

17

една птица кацнала от двете и страни, така че вкупом с дългата и бяла коса

ефектът беше много, ами, вещерски, макар към края на деня наметалото й

отзад малко се пооклепваше.

Освен това часовникът и. Голям, тежък, направен от ръждясало

желязо от някой, който май беше не толкова часовникар, колкото ковач, поради което казваше не тик-так, а дрън-брън . Тя го носеше на пояса си

и познаваше колко е часа като опипваше стрелките му.

По селата се разправяше, че този часовник бил сърцето на госпожица

Предалска откакто било спряло първото и сърце. Но какво ли не се

разправяше за госпожица Предалова.

Трябва много да носиш на чудатост, за да се задържиш при нея.

Обичайно младите вещици странстват и отсядат при стари вещици, за да

почерпят от опита на майсториците в замяна на онова, на което мис Тик му

казваше „малко помощ с къщната работа” и което значеше „цялата къщна

работа”. Повечето напускаха госпожица Предалова още след първата нощ.

Тифани засега издържа три месеца.

А пък понякога, като и потрябваше чифт очи за гледане, госпожица

Предалова можеше да се намъкне в твоите. Усещането беше едно такова

странно, дразнещо, все едно някой невидим ти наднича над рамото. Да...

може би госпожица Предалова печелеше не само тортата, кесията сладки с

шоколадова глазура и свещичките, а също бисквитите, сандвичите и

човека, който прави смешни номера с балони на панаира.

Когато Тифани се прибра, тя тъчеше на стана си. Два клюна се

извърнаха към нея.

- А, чедо, - каза и с тънък, треперлив глас госпожица Предалова - Ти

си прекара добре.

- Да, госпожице Предалова, - отвърна послушно Тифани.

- Видя се с девойчето Вихронрав и тя е добре.

Трак-трак, казваше станът. Дрън-брън , казваше часовникът.

- Добре е, - потвърди Тифани.

Госпожица Предалова не задаваше въпроси. Направо ти казваше

отговорите. „Девойчето Вихронрав”, замисли се Тифани, като седнаха да

вечерят. Но госпожица Предалова беше много стара.

И много страшна. Беше си факт. Няма как да се отрече. Носът и не

беше крив и всичките и зъби си бяха на място, нищо че бяха пожълтели, но

като не се брои това, тя си беше вещица като от детстка книжка. И като

ходеше, коленете и прещракваха. А тя ходеше много пъргаво, с помощта

на два бастуна, като някакъв огромен паяк. И ето още една странност: къщата и беше пълна с паяжини, които госпожица Предалова нареди на

Тифани да не е посмяла да пипа, но паяк не можеше да се види.

18

Освен това тази работа с черното. Повечето вещици обичаха

черното, но при госпожица Предалова дори козите и кокошките бяха все