Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

кофа вода и ръжен, просто за всеки случай) и там нямаше нищо освен

картофи и моркови. И една внимателно наблюдаваща я мишка. Тифани не

беше изплашена, добре де, не много. Първо на първо, стига демонът да

нямаше дарбата да се преструва на картоф, той вероятно не съществуваше.

А второ на второ, макар госпожица Предалова да изглеждаше зле, да

звучеше зле, а и да миришеше на отдавна занемарен дрешник, в нея не се

долавяше зло.

Първото Зрение и Втория Акъл, ето на какво разчита една вещица: Първото Зрение за да вижда това, което го има наистина, а Вторият Акъл

за да следи Първия Акъл дали мисли правилно. Освен това имаше и Трети

Акъл, за който Тифани не беше чувала никой да говори, поради което тя си

траеше за него. Този Трети Акъл беше чудат, мислеше като че сам по себе

си и се включваше доста рядко. Та точно този акъл и казваше, че в

госпожица Предалова има нещо повече, отколкото се вижда с просто око.

20

И ето че един ден, докато бършеше прахта, Тифани бутна черепа на

име Енохи.

... и изведнъж Тифани узна за госпожица Предалова повече, отколкото госпожица Предалова би искала някой да знае.

Днес, докато си ядоха супата (с черен боб), госпожица Предалова

рече:

- Дига се вятър. Скоро трябва да тръгваме. Че не ми се пуска метла

над дърветата в нощ като тази. Чудати твари може да има.

- Да тръгваме ли? Ще ходиме ли някъде? - оживи се Тифани.

Те никога никъде не излизаха вечер, поради което вечерите все

изглеждаха, като че траеха по сто години.

- Ще ходим. Днес ще се танцува.

- Кой?

- Гарваните няма да могат да виждат, а бухалът ще се обърка, -

караше си нейното госпожица Предалова - Ще трябва да използвам твоите

очи.

- Кой ще танцува, госпожице Предалова? - настоя Тифани.

Тя обичаше танците, но тук горе май никой не танцуваше.

- Не е далеч, но буря ще има.

Това значи беше то; госпожица Предалова нямаше да и каже. Но пък

звучеше интересно. Да не говорим, че сигурно щеше да е поучително да се

види нещо, което госпожица Предалова смята за чудато.

Разбира се това значеше, че госпожица Предалова ще трябва да си

сложи шапката. Това Тифани го мразеше. Тя трябваше да застане пред

госпожица Предалова, да я зяпне и да усети странната тръпка в очите си, докато дъртата вещица я ползва вместо огледало.

Докато приключиха с вечерята, вятърът се развилня в гората като

огромен мрачен звяр. Той изтръгна вратата от ръцете на Тифани, когато тя

я отвори и се разфуча из стаята. Нишките на стана се разбучаха от него.

- Сигурна ли сте за тази работа, госпожице Предалова? - усъмни се

Тифани мъчейки се да затвори вратата.

- Не ми ги говори тея! Няма да ми говориш такива! Танцът трябва да

има свидетел! Нито веднъж не съм пропускала танц! - госпожица

Предалова изглеждаше нервна и сприхава - Трябва да идем! И ти трябва да

си в черно.

- Госпожице Предалова, знаете , че аз черно не нося, - напомни

Тифани.

- Днешната нощ е за черно. Ще облечеш другото ми наметало.

Тя изрече това с твърдостта на вещица, сякаш самата мисъл, че някой

може да не я послуша, никога не и е минавала през ума. А тя беше на 113

21

години. Имала е практика с този тон колкото щеш. Тифани я послуша без

повече спор.

Не е да имам нещо против черното, помисли си Тифани, докато

взимаше другото наметало, но то просто не е за мен. Когато хората казват, че вещиците носят черно, те всъщност имат предвид, че го носят старите

баби.

Както и да е, нали не е като да нося розово или нещо такова...

После тя трябваше да увие часовника на госпожица Предалова в

парче платно, така че вместо дрън-брън той да казва дрън-брън . Хич не

можеше да става дума да го оставят вкъщи. Госпожица Предалова винаги

държеше часовника до себе си. Докато Тифани се приготвяше, старицата

нави часовника с отвратителен стържещ звук. Тя постоянно го навиваше; понякога се спираше да го навие посред съд, направо в стаята пълна с

ужасени хорица.

Навън още не беше заваляло, но въздухът беше пълен с хвърчащи

вейки и шума. Госпожица Предалова яхна метлата странично и се вкопчи в

нея като за последно, а Тифани тръгна пеш влачейки я с въже за простир.

Небето беше още червено от залеза, високо горе светеше щърбава

луна, но пред нея постоянно профучаваха дрипави облаци, изпълващи

гората с бродещи сенки. Клони тракаха по клони, а някъде в тъмата

Тифани чу трясъка и тупването на земята на нещо откършило се.