Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

няма да мине!

Те обърнаха особено внимание на следната част:

„Много е важно, като хванете веднъж вашата вещица, да

не и вредите по никакъв начин (засега!). В никой случай

не я горете на клада! Начинаещите често допускат тази

грешка. Така тя само се вбесява и излиза от огъня още

по-силна. Както знаят всички, другият начин да се

отървем от вещица е, като я хвърлим в река или езеро.

Ето най-добрия начин:

Първо, затворете я за през нощта в умерено топла стая

и и дайте толкова супа, колкото поиска. Леща с моркови

ще свърши работа, но за най-добър резултат препоръчваме

картофена с праз лук в силен говежди бульон. Доказано

е, че тя сериозно уврежда магичните способности на

вещицата. Не и давайте доматена супа - от нея тя ще

стане ужасно могъща.

За по сигурно пъхнете по една сребърна монета във

всяка от обувките и. Тя няма да може да измъкне

монетите, защото те ще изгорят пръстите и.

Снабдете я с топло одеяло и мека възглавница. Така ще

я подлъжете да заспи. Заключете вратата и гледайте

никой да не влиза.

Около един час преди зазоряване влезте в стаята. Може

би си мислите, че тук трябва да нахлуете с крясъци?

НИЩО ПОДОБНО. Влезте тихичко на пръсти, оставете чаша

чай до спящата вещица, върнете се пак на пръсти до

вратата и тихичко се прокашляйте. Това е много важно.

Ако бъде събудена внезапно, вещицата може страшно да се

разлюти.

Някои авторитети препоръчват към чая шоколадови

бисквити, други казват, че ще са достатъчни и курабийки

с джинджифил. Ако ви е мил животът, само не и давайте

обикновени бисквити, защото така от ушите и ще

захвърчат искри. Когато тя се събуди, изречете следната

могъществена мистична руна, която ще и попречи да се

превърне в рояк пчели и да отлети:

ITI SAPIT EYI MA NASS.

Когато тя свърши с чая и бисквитите, завържете и

ръцете и краката отпред с въже (използвайте Морски

възел №1) и я хвърлете във водата.

ВАЖНА БЕЛЕЖКА ПО БЕЗОПАСНОСТ: Не правете това след като се

разсъмне. Не оставайте да гледате!”

26

Естествено този път някои останаха. И това, което видяха, беше, че

вещицата потъна и не изплува, а злокобната и островърха шапка отплува

надолу по течението. Тогава те се прибраха да закусват.

По споменатата река още за няколко минути не се случи нищо

повече. После островърхата шапка се приближи към един тръстиков

гъсталак, където спря и започна полека-лека да се издига. Чифт очи

надникнаха изпод полето и...

Като се увери, че няма никой, мис Проницателина Тик, учителка и

търсачка на вещици, изпълзя по корем на брега, след което достигна на

пребежки до гората тъкмо когато се развидели. В една язовича дупка тя си

беше оставила чиста рокля и малко свежо бельо, както и кутия кибрит (тя

никога не носеше кибрит в джоба, ако имаше опасност да я хванат, за да не

би случайно да наведе хората на някоя лоша идея).

Добре де, мислеше си тя докато съхнеше пред огъня, и по-зле

можеше да бъде. Слава на боговете, че в селото бе останал поне някой

можещ да чете, иначе щеше да стане една. Може би щеше да е добре да

беше поръчала да отпечатат книгата с едри букви.

Тъкмо мис Тик беше написала „Лов на вещици за тъпи хора” и се

беше постарала да разпространи по някой екземпляр по повечето места, където народът все още вярваше, че вещиците трябва да се горят или

давят. Понеже единствената вещица, която имаше някакъв шанс да намине

из тези места тия дни беше самата мис Тик, това значеше, че ако нещата

загрубеят, тя поне ще изкара хубав нощен сън и прилично хапване преди

да я хвърлят във водата. Водата пък изобщо не беше проблем за мис Тик, която беше изкарала Куирмския Колеж за Благородни Девици, където се

налагаше да се топиш в ледена вода всяка сутрин с цел изковаване на

Характер. А морски възел №1 беше много лесно да се разплете със зъби, дори и под вода.

А да, сети се тя, докато изливаше водата от обущата си, освен това тя

излезе с два сребърни шестпенсовика отгоре. Ама сериозно, народът в

Кучидол наистина е затъпял. Естествено това става, като разкараш

вещиците си. Вещицата знае малко повече от теб. Думата си значи това -

„веща”. Някои хора обаче не обичат никой да знае повече от тях, така че

странстващите учители и бродещите библиотекари напоследък избягваха

тези места. Както бяха потръгнали нещата, скоро, ако жителите на

Кучидол поискат да хвърлят камъни по някой по умен от тях, ще трябва да