Deo: Microsoft Word - Wintersmith.doc

писва. Все пак хубаво, ама има и елементарна учтивост в края на краищата.

Е добре тогава, тя се сещаше какво да стори по въпроса.

- Госпожа Уховрътска написа още една книга, - съобщи тя.

- Чух, - отвърна Баба и сенките в стаята като че лекичко

попритъмняха.

Така значи, ето я причината за сръднята. Дори само като помисли за

г-жа Уховрътска, Баба Вихронрав се ядосва. Всичко в г-жа Уховрътска на

Баба Вихронрав и беше противно. Тя не беше тукашна, което дори и само

по себе си беше почти престъпление. Тя пишеше книги, а Баба Вихронрав

не се доверяваше на книгите. А пък г-жа Уховрътска (произнасяно

Уухоуъртский, поне от самата г-жа Уховрътска) вярваше в лъскави

вълшебни пръчици, вълшебни амулети, мистични руни и силата на

звездите, докато Баба Вихронрав вярваше в чаши чай със сухи бисквитки, в миенето всяка сутрин със студена вода и, да си го кажем без заобикалки, тя вярваше най-вече в Баба Вихронрав. Г-жа Уховрътска се радваше на

популярност сред по-младите вещици, защото ако караш по нейния начин, 13

можеш да носиш толкова бижутерия, че да ти е трудно да ходиш. Баба

Вихронрав пък не беше много-много популярна пред никого...

... освен когато имаха нужда от нея. Когато Смърт застанеше до

детската люлка или някоя брадва се изметнеше в гората и кръв шурнеше

по мъха, пращаш някого бегом в студената, крива къщурка на горската

поляна. Като няма вече друга надежда, викаш Баба Вихронрав, защото тя е

най-добрата. И тя непременно ще дойде. Винаги. Ама да е популярна? Не.

Нуждата не е същото като харесването. Баба Вихронрав беше за сериозни

случаи .

Тифани обаче по някакъв странен начин я харесваше. И и се

струваше, че и Баба Вихронрав харесва нея. Тя даваше на Тифани да я

нарича „Баба”, докато всички останали млади вещици трябваше да и казват

„Госпожа Вихронрав”. Понякога Тифани си мислеше, че ако си в

приятелски отношения с Баба Вихронрав, тя ще те изпитва, колко

приятелски може да останат отношенията ти. Всичко с Баба Вихронрав

беше изпитание.

- Новата книга се казва „Първи полети във Вещерството”, -

продължи тя, наблюдавайки внимателно старата вещица.

Баба Вихронрав се подсмихна. Което ще рече, ъгълчетата на устните

и се позакривиха.

- Ха! - рече тя - И преди съм го казвала и пак ще го кажа: Не можеш

да го изучиш вещерството от книжки. Летиция Уховрътска си мисли, че

можеш да станеш вещица като идеш на пазар, - тя хвърли един пронизващ

поглед към Тифани, като че обмисляше, дали да направи нещо, след което

добави - Ама се обзалагам, че това тя не го може.

Тя взе чаша горещ чай в дланта си, след това протегна другата си

ръка и хвана ръката на Тифани.

- Готова ли си? - попита Баба.

- За ка..., - започна Тифани и в този миг усети, как ръката и се

нагорещява.

Топлината плъзна по тялото и, стопряйки я до костите.

- Усещаш ли го?

- Да!

Топлината спря. А Баба Вихронрав, все така втренчена в лицето на

Тифани, обърна чашата наопаки.

Чаят изпадна на един твърд къс. Замръзнал.

Тифани беше натрупала достатъчно опит за да не запита „Как го

направи?”. Баба Вихронрав не отговаряше на глупави въпроси, а и на

каквито и да е въпроси рядко отговаряше.

- Преместила си топлината, - каза Тифани - Взе топлината от чая и я

премести през мен, нали?

14

- Да, но изобщо не мина през мен, - отвърна тържествуващо Баба -

Всичко е в равновесието, видиш ли? Равновесването му е цаката. Държиш

ли равновесието... - тя се запъна - Люляла ли си се на дъсчена люлка?

Единият край върви нагоре, другият надолу. Но това, дето е посредата, точно посредата, то стои където си е. Нагорето и надолуто си минават

право през него. Няма значение колко високо или ниско стигат краищата, то си равновесва, - тя изсумтя - То, магията е най-вече разместване на

разни неща, това е.

- Мога ли да се науча?

- Че аз току що те научих. Показах ти.

- Не, Бабо, ти току що ми показа, как да се прави, а не ... как да се

прави!

- Няма как да ти го кажа. Аз знам, как аз го правя. При теб ще стане

другояче. Просто трябва да си нагласиш ума.

- А как да направя това?

- Откъде да знам? Умът си е твой, - сопна се Баба - Я сложи котлето

да се топли. Че чаят ми изстина.

Това може и да беше малко сприхаво, но Баба си беше такава. Тя се

придържаше към възгледа, че ако си способна да се учиш, значи ще се

оправиш сама. Няма смисъл да се им се улеснява на хората животът.