Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

госпожица Предалова, - А и бях казала, че не бива.

- Ей бре, на нас ората се ни викат туй не бива, онуй не бива, -

изкоментира Роб Секигоопрай - Така наем, що е най-интересно да сторим!

Госпожица Предалова се втренчи в него с очите на една мишка, два

гарвана, няколко молеца и една уховрътка.

- Тъй де, - каза накрая тя и въздъхна - Да. Това му е белята да

остарееш толкова, че, като се замислиш, толкова отдавна е било, че

понякога направо ми се струва, че някоя друга е била млада вместо мен.

Многото годинки не са проста работа, от мен да знаете. То...

- Зимеделецо я тражи големата мънечка бабаяга, бе гос’жа, - каза Роб

Секигоопрай - Видееме я нея как играе със Зимеделецо. А са он я тражи.

Чуваме го ние у войо на ветъро.

- Знам, - каза госпожица Предалова, сепна се и за миг се заслуша -

Вятърът утихна, - съобщи тя - Намерил я е.

Тя грабна бастуните си и закуцука нагоре по стъпалата с

изненадваща пъргавина. Фийгълите нахлуха след нея в спалнята, където на

33

тесен креват лежеше Тифани. По една свещ в паница гореше във всеки

ъгъл на стаята.

- Но как я е намерил? - поиска да знае госпожица Предалова - Аз

нали я бях скрила! Вие, сините, веднага да донесете дърва! - тя ги изгледа

строго - Казах веднага да...

Чу се изтопурване. Прах бавно се заутаява по пода. Фийгълите се

взираха в очакване в госпожица Предалова. А съчки, ама много съчки, бяха

натрупани в огнището.

- Добре сторихте, - каза тя - Ма нещо ми се помотвахте!

Снежинки западаха от комина.

Госпожица Предалова кръстоса пред себе си бастуните си и силно

тропна с крак.

- Дърво гори́, огън пламти́! - провикна се тя и съчките в огнището

избухнаха в пламъци.

Но по стъклата вече се трупаше скреж, рунтави бели пипала се

разпростираха с припукване по стъклото.

- Аз тая работа на мойте години няма да я търпя! - заяви вещицата.

Тифани отвори очи и попита:

- Какво става?

Глава трета

Тайната на Бофо

Никак не е добре да те направят на сандвич куп ошашавени

танцьори. А те бяха все едри, тежки мъже. Тифани Болежкова беше цялата

в болежки. Синини имаше навсякъде, в това число една с формата на

подметка, която тя нямаше да покаже ама наистина на никого.

Фийгъли изпълваха всички равни повърхности в тъкачницата на

госпожица Предалова. Тя работеше на стана си гърбом към стаята защото, както казваше тя, това и помагало да мисли. Но понеже тя беше госпожица

Предалова, нямаше значение как ще се обърне. Нали в крайна сметка беше

пълно с очи и уши, които да използва. Огънят гореше буйно, а навсякъде

имаше свещи. Черни, естествено.

Тифани я беше яд. Госпожица Предалова не се беше развикала, дори

и глас не беше повишила. Тя само въздъхна и я беше нарекла „глупаво

дете”, което беше много по-лошо, най-вече защото Тифани си знаеше, че

си беше точно такава. Един от танцьорите помогнал да я донесат обратно в

къщурката. Това тя изобщо не си го спомняше.

Една вещица не бива да прави нещо, само защото и е скимнало! Та

това си е живо изкикотване! Всеки ден ти се налага да се разправяш с

разни глупави, мързеливи, лъжливи и изобщо неприятни хора, така че като

34

нищо накрая можеш да решиш, че светът значително ще се подобри, ако

им отпереш по някой шамар. Но не бива така, защото, както и беше

обяснила веднъж мис Тик: 1.) от това светът ще се подобри само за много

кратко време; 2.) след което светът леко ще се влоши; и 3.) не е работа и ти

да изпростяваш като тях.

Краката и се бяха обадили, а тя ги беше послушала. А трябваше да

слуша главата си. И ето че сега и се налагаше да седи до огнището на

госпожица Предалова с калаена грейка в скута и увита в шал.

- Значи този Зимеделец е нещо като бог? - поинтересува се тя.

- Епа нещо като такова, - отговори Били Големо Чене - Ма не от онея

богове дето им се молят. Он просто ... епа пра’и зими, туй му е работата, видиш ли.

- Той е стихия, - поясни откъм стана си госпожица Предалова.

- Епа, - обади се Роб Секигоопрай - Оно богове, стихии, демони, духове... а оди кажи без жокер, кой къв че бъде.

- А танцът значи е за посрещане на зимата? - продължи да разпитва

Тифани - В това няма никакъв смисъл! Танцът морис е за посрещане на

лятото, това да, то...

- Абе ти кога ще порастнеш? - скастри я госпожица Предалова -

Годината нали е кръг! Колелото на света трябва да се върти! Ето защо те

играят тук горе Тъмния Морис, за равновесие. Посрещат зимата заради