Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

Госпожица Предалова отмести поглед от Тифани и каза:

- Я сите фийгълски чапкъни беж да ви нема оттук! Я че усетим, ако

не ме послушате! Бабоягска работа е туй!

В стаята нещо се разфшътка и външната врата се затвори с трясък.

- Та значи, - започна Госпожица Предалова - знаеш за Бофо, а?

- Да, - потвърди задъхано Тифани - Знам.

- Хубаво тогава. А да си казала на някого за...? - госпожица

Предалова спря и вдигна пръст пред устните си, след което тропна с

бастун по пода - Я рекох ли ви да се пръждосате, бре шашкъни с шашкъни!

А беж у гората сите! Вижте он верно ли е избегал! Я че видим вината у

зъркелите ви, само да смеете да ми шикалкавите!

Отдолу се разтропаха разсипващи се картофи, от което ставаше ясно, че фийгълите драпат да се измъкнат през тясната вентилационна решетка.

- Сега вече ги няма, - каза Госпожица Предалова - И скоро няма пак

да ги проима. Бофо ще има грижата.

Кой знае как, само за някоя друга секунда, тя беше станала някак по-

човечна и доста по-малко страшна. Добре де... малко по-малко страшна.

- Как разбра? Много си се растърсила значи? Дебнела си и си

тършувала, а? - заразпитва Госпожица Предалова.

- Не! Аз не съм такава! Разбрах случайно, един ден, докато ти

подремваше! - Тифани си заразтрива ръката.

- Боли ли? - наведе се към нея Госпожица Предалова.

43

Тя може и да беше сляпа, но, като всички по-стари вещици, които

знаеха какво правят, забелязваше всичко .

- Не, вече не. Но преди болеше. Виж, аз...

- Значи трябва да се научиш да слушаш! Мислиш ли, че Зимеделецът

си е тръгнал?

- Той като че ли изчезна... тоест още повече изчезна. Мисля, че

искаше да ми върне герданчето.

- Мислиш ли, че точно това ще вземе да стори духът на Зимата, повелителят на леда и фъртуните?

- Не знам, госпожице Предалова! Досега не съм срещала такъв!

- Но танцува с него.

- Не знаех, че ще направя така!

- И все пак.

Тифани изчака, след което подпита:

- И все пак, какво?

- И все пак, така, изобщо. Кончето го доведе при теб. Но сега той не е

тук; за туй си права. Иначе щях да знам.

Тифани отиде до входната врата, поколеба се само са миг, отвори я и

излезе на поляната. Тук таме имаше по малко сняг, но денят беше станал

най-нормален сив зимен ден.

И аз също щях да знам, ако той беше тук, помисли си тя. Няма го. А

Вторият и акъл се поинтересува: Я? И откъде знаеш?

- И двамата сме докосвали коня, - продума си тихичко тя.

Огледа голите клонаци и сънните дървета, въртейки в пръстите си

сребърната верижка. Гората се беше скътала готвейки се за зимата.

Той е тук, но не е наблизо. Сигурно е много зает, нали цяла зима има

да прави...

- Благодаря, - каза без да мисли тя, защото майка й и беше казвала, че

малко учтивост нищо не ти струва, и се върна в къщурката.

Вътре сега беше много горещо, но Госпожица Предалова винаги

имаше купища дърва благодарение на Тайната на Бофо. Местните дървари

гледаха дървата и да не свършват. Че като намръзне една вещица, кой знае

колко гадна ще стане.

- Бих пийнала чаша черен чай, - каза старицата, когато Тифани влезе

замислена.

Тя изчака, докато Тифани изплакне чашата и продължи:

- Чувала ли си, какво разправят за мен, дете?

Гласът и беше дружелюбен. Вярно, че се бяха развикали, вярно, че

бяха изречени някои неща, които не биваше да се казват точно така, вярно

че се бяха развихрили бунтовни страсти. Но те двете сега бяха тук заедно и

нямаше къде другаде да ходят. Тихият глас беше предложение за мир и

Тифани беше благодарна за това.

44

- Ами, като това, че в мазето ти имало демон ли? - отговори Тифани

все още не съвзела се - И че ядеш паяци? Или че те посещават князе и

крале? И че каквото и цвете да се бодне в градината ти, ще цъфне черно?

- Я, тъй ли казват, - зарадва се Госпожица Предалова - Това

последното не го бях чувала. Колко мило. А чула ли си, че излизам в най-

дългата нощ на годината и награждавам тези, които са се държали добре с

по кесия сребро? А пък тези, които са се държали зле, съм им разпорвала

търбусите с нокътя си ето така?

Тифани отскочи стреснато, когато сбръчканата ръка на Госпожица

Предалова се стрелна покрай нея и пожълтелият нокът на палеца и

профуча току до корема и. Старицата изглеждаше страховито.

- Не! Не, това не съм го чувала! - изпъшка тя притискайки се в

мивката.

- Жалко! А щеше да е такава чудна приказка, с истински исторически

първоизточници! - злобната гримаса на Госпожица Предалова се превърна