Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

пряко волята си, лицата на цяла орда фийгъли.

Размитото петно спря и се превърна в шест фийгъла, двама от които

понесли дневника на Тифани. Те го оставиха грижливо на земята.

- Убаво, дека се измъкнааме от туй къще, - каза Голем Йън - Видохте

ли ги онез големанските черепи, а? Тая бабаяга не си поплюва, ей!

- Брей, глейте ма, она па е сложила катанец, - забеляза Прост Уили

обикаляйки дневника.

- Роб, се си мислим, дека немаме правото да го четеме това, - обади

се Били Големо Чене, когато Роб пъхна ръка в ключалката - Оно е лично!

- Она е нашта бабаяга, бе. Щом е лично за нея, и за нази е лично, -

отвърна делово Роб бърникайки в ключалката - Па и се е сакала она некой

да го изчете, иначе оти и е било да го пише. Нема файда да си пра’иш зоро

да го написуваш, щом нема кой да го чете. Тъй оно само моливо че ти ойде

зян, ей!

- Мо’е па она да сака сама да си го четюва, - не преставаше да се

съмнява Били.

52

- Тъй ли ма? Оти че сака баш туй? - разкрещя се Роб - Она нали и тъй

си на’е, що е писано. А па Джейни сака да на’е, що си мисли она за момъко

на Бароно.

Нещо прещрака и катинарът се отвори. Насъбралите се фийгъли

слухтяха. Роб прелисти няколко шуртящи страници и се ухили.

- Е-бре, глейте що ми пише она: Леле, милите фийгъли па ми додоха,

- провъзгласи той за бурна радост на всички присъстващи.

- Леле, че мило моме е она, да пише тъй, - изкоментира Били Големо

Чене - Дай да видим?

И той прочете: „Леле мале, фийгълите пак надойдоха”.

- А, - продума той.

Били Големо Чене беше дошъл заедно с Джейни от клана Дългио

Гьол. На тамошният клан четенето и писането им идваше по-отръки, а на

него като на гонагъл му се полагаше да го бива и в едното и в другото. На

фийгълите от Варовитищкио Рид от своя страна най-отръки им идваше

пиенето, краденето и биенето, а Роб Секигоопрай много го биваше и в

трите неща. Но и той се беше научил на четмо и писмо, защото Джейни го

беше помолила. Били беше наясно, че той се справяше не толкова с

точност, колкото с оптимизъм. Изправеше ли се пред по-дълго изречение, той беше склонен като разгадае няколко думи, да премине към щедро

гадаене.

- Писмовнио майсторлък е да сфанеш, що сакат да ти викат думите, право ли думам? - подпита Роб.

- Епа мо’е би, - обади се Голем Йън - Ма има ли некоя думичка там

да ни ка’е, дека големата мънечка бабаяга е хлътнала по онуй диване у

каменнио замък?

- Ей че си бръмантичен, бре Йън, - рече Роб - Що да ти отговорим: Ненъм. Тук таме у писмата они пишат с онея ми ти шифърчета. Горко на

читателя от них. Оно си е баш зор и с нормалните думи, без некой да ги

разбъзиква.

- Ма за сите ни че е мноооого лооошо, земе ли големата мънечка

бабаяга да мисли за момчетии наместо за ученето на бабоягуваньето, -

отбеляза Голем Йън.

- Епа да, ма момъко нема да сака да се жени, - каза Леко Щурав

Ангъс.

- Некой ден мо’е и да просака, - не се съгласи Били Големо Чене, който си беше развил хоби да наблюдава човеците - Повечето големански

мъже се женят.

- Аре стига де! - изуми се някакъв фийгъл.

- Епа тъй си е.

- Они сакат да се женят?

- Епа мнозина си сакат, - просветли ги Били.

53

- Ма как, нали подир туй нема вече пиене, краднене и биене!

- Ей ма, я нали мое’м некой друг път да си попийнем, покраднем и да

се побием! - възрази Роб Секигоопрай.

- Епа да, Роб, ма нема как да не видим, дека ти требе да ги пра’иш

също и Обяснявките, - напомни му Прост Уили.

Мнозина наоколо закимаха съгласно. За фийгълите Обяснявките

бяха тъмна наука. Просто бяха толкова мъчни .

- Напримерно, га се завръщаме от попийване и покрадване и

побийване, земе Джейни и ти напра’и Нацупването на устенца, - продължи

Прост Уили.

Всички фийгъли задружно простенаха:

- Олеле-мале, да не ни се пада Нацупването на устенца!

- А подир туй и Скръстосването на ръчички, - все така плашеше

другите, че и сам себе си Уили.

- Оооох, вай-вай-вай, Скръстосването на ръчички! - захленчиха

фийгълите скубейки си косите.

- А ич нечем да говорим за Потропването с краченце... - Уили

замлъкна, понеже наистина не искаше да говори за Потропването с

краченце.

- Олеле-мале! Оооох! Не и Потропването с краченце! - някои от

фийгълите заблъскаха главите си в близките дървета.

- Убаво де, убаво де, АМА, - зауспокоява ги отчаяно Роб

Секигоопрай - ич не на’ете вий, дека туй си е част от потайнювките на

бракуването.