Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

когато и се падне неудобна песъчинка, Тифани заобвива този спомен с

хора и здраво бачкане.

А денят беше просто поредният блед и сух ранен зимен ден. Освен

храната, на погребението нямаше нищо друго за уреждане. Вещиците сами

се уреждат. Госпожица Предалова седеше в голямото си кресло и

77

поздравяваше наред стари приятелки и стари врагове9. Къщурката беше

твърде тясна за всички тях, така че те се разпръснаха по градината на

оживено клюкарстващи групички, като ято стари врани, или, вероятно, кокошки. На Тифани не и оставаше много време за говорене, защото беше

твърде заета с разнасяне на подноси.

Нещо обаче се мътеше, това тя можеше да види. Вещиците все ще

позамлъкнат и ще се обърнат да я изгледат, когато тя се запрепъва покрай

тях, след което пак ще се сберат и нивото на гюрултия в групата малко ще

се повиши. Групички се събираха и пак се пръсваха. Тифани можеше да

разпознае това. Вещиците взимаха Решение.

Луси Уорбек се примъкна до нея, докато тя изнасяше един поднос с

чай и й прошепна, сякаш някаква срамна тайна:

- Госпожа Вихронрав предложи теб , Тиф.

- Ама сигурна ли си?

- Абсолютно! Късмет!

- Но аз не искам да... – започна Тифани, след което набута подноса в

ръцете на Луси – Виж, може ли да разнесеш това вместо мен, моля те? Те

просто ще си вземат докато минаваш покрай тях. А аз трябва да взема да...

ъ, да уредя едни неща ... ъ, ами имам да свърша нещо...

Тя се шмугна надолу по стълбите в мазето, в което подозрително

липсваха фийгъли и се облегна на стената.

Баба Вихронрав сигурно е изкикотила, каквото и да казват

Правилата! Но Вторият и акъл се промъкна и прошепна: И все пак ти

можеш. Може пък и да е права. Анаграма ядосва хората. Тя им говори все

едно на малки деца. Заплеснала се е по магията (пардон, магиката с „К”), а

хората и действат на нервите. Тя ще оплеска всичко, то си е ясно. В нея

няма нищо друго, освен че е висока, че носи купчини окултна бижутерия и

че изглежда внушително с островърха шапка.

Защо и е било на Баба да предлага Тифани? Вярно, тя си беше добра.

Знаеше, че е добра. Но нали всички знаят, че тя не иска да прекара живота

си тук горе в планините? И, така де, коя друга ако не Аннаграма?

Вещиците си падаха по предпазливостта и традициите, а Аннаграма нали е

най-старшата в сборището. Вярно, много вещици недолюбват г-жа

Уховрътска, но и Баба Вихронрав не е точно първата приятелка на всички.

Тя се качи обратно горе преди да са забелязали отсъствието й и се

постара да остане по-незабележима, докато се примъкваше покрай

множеството. Забеляза г-жа Уховрътска и Аннаграма в средата на една от

групичките. Момичето изглеждаше притеснено и се затича към Тифани

веднага щом я зърна. Лицето и беше почервеняло.

9 бел.авт.: За вещиците може да се научи туй-онуй от факта, че често приятелите и враговете се оказваха

едни и същи лица.

78

- Чу ли? – попита настоятелно тя.

- Какво? Не! – Тифани засъбира използвани чинии.

- Опитваш се да ми измъкнеш къщурката от ръцете, така ли? – почти

се разрева Аннаграма.

- Я не ставай глупава! Аз ли? Че аз изобщо не искам къщурка!

- Това ти го казваш. Обаче някои от тях казват, че ти трябвало да я

поемеш! Госпожица Здравомислова и госпожица Подвежданска се

изказаха за теб!

- Какво? Как е възможно аз да наследя Госпожица Предалова?

- Е да де, г-жа Уховрътска нали точно това казва, - поуспокои се

малко Аннаграма – Абсолютно неприемлива, по нейните думи.

Аз преведох Роилника през Тъмната Порта, мислеше си Тифани

злобно пръсвайки трохи останали от Тържеството за птичките в градината.

Белият Кон излезе от Рида заради мен. Измъкнах брат ми и Роланд от

Кралицата на Елфите. И танцувах със Зимеделеца, който ме превърна в

десетки милиарди снежинки. Не, не искам да гния в къщурка в тези усойни

гори, не искам да съм нещо като робиня на хора, на които не може да се

разчита, че сами ще се погрижат за себе си, не искам да нося полунощно

черно и да плаша хората. Няма думи за това, което искам да бъда. Но пък

съм достатъчно голяма да правя всичко това и съм си приемлива .

На глас обаче каза само:

- Не разбирам за какво ми говориш!

В който момент усети, че някой я наблюдава и знаеше, че ако се

озърне, ще види, че това е Баба Вихронрав. Третият и Акъл, който винаги

внимаваше за нещата доловени на фона на слуха и на ръба на зрението, и