Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

път беше като гмурване в мрака. Като отвори очи, беше все едно гледа

през прозореца в някаква голяма зала. Звукът идеше като че много

отдалече, и нещо леко я сърбеше между очите.

Фийгъли заизникваха изпод шумата, из-зад съчките, дори из-под

другите чинии. Гласовете им се чуваха като че из-под вода:

- Олеле-малеле, кривънци! Она ни е спретнала некакво големо

бабоягуванье!

- Ей таквоз преди още не е сторвала!

Ха, скрих се от вас, помисли си Тифани. Всеки път вие ли ще се

криете, а? Хъм, интересно, дали няма да мога да помръдна? Тя направи

една крачка настрани. Фийгълите като че не я видяха.

- Ей с’а че ни рипне и че ни скокне она! Оооолеле, вай...

Ха! Ех да можех да се промъкна така до Баба Вихронрав, как ли ще я

впечатля...

Сърбежът на носа на Тифани се влошаваше, а се появи и усещане

приличащо, но за щастие не и същото като това, като когато трябва да

идеш до клозета. Това значеше, че ей сега нещо ще се случи, така че ще е

добре да си готова.

81

Гласовете се попроясниха, а пред очите и заплуваха синкави и

морави петна.

И тогава стана нещо, което ако беше издало звук, щееш да каже

фффуп ! Като изпукването на ушите след като си летяла на метла много

нависоко. Тя изникна посред фийгълите незабавно предизвиквайки паника.

- Веднага да ми спрете да крадете манджите от погребението, шашки

с шашки! – кресна тя.

Фийгълите спряха и я зяпнаха. След което Роб Секигоопрай

внимателно попита:

- Като онез неща дето ги пра’ят алхимиците ли?

Настъпи един от онези моменти, толкова чести като имаш работа с

фийгъли, когато светът все едно се е оплел на възел и е страшно важно да

го разплетеш, защото без това си за никъде.

- Какви ги приказваш? – попита Тифани.

- Шашки, - обясни Роб Секигоопрай – Едни такива сопи, дето

гърмят. Алхимиците ги пра’ят, нал’ найш?

- Фойерверки значи? – сети се Тифани.

- Епа да, вуя-фъркали, оти га ги запалиш, фъркат, - съгласи се Роб –

Ма да ти ка’ем, мо’е па онуй дето си сакала да ка‘еш, че да е крадливи

шашкъни, а оно значи...

- ... оно сме ние, - завърши услужливо Прост Уили.

- О. Да, благодаря, - каза тихичко Тифани, след което скръсти ръце и

се развика – Та крадливи шашкъни, значи! Как смеете да крадете от

погребалната гощавка на Госпожица Предалова!

- Олеле, вай-вай-вай, Скръстосването на ръчички е туй, Скръстосванетоооо на Ръчичкииии! – разрева се Прост Уили, падайки

ничком на земята и опитвайки се да се зарови в шумата. Фийгълите

околовръст се завайкаха и разтрепераха, а Голем Йън заудря глава в

задната стена на обора.

- Аре с’а, умирете се де! – развика се Роб Секигоопрай, извръщайки

се и размахвайки отчаяно ръце към братята си.

- Ей го и Нацупването на Устенца! – посочи с треперещ пръст още

един фийгъл – Она е баш веща у Нацупването на Устенца! Доде ни и тая

зла орис!

Фийгълите се втурнаха да бягат, но понеже вече се бяха

изпопаникьосали, повечето само се сблъскаха един в друг.

- Чакам обяснение! – обяви Тифани.

Фийгълите се смразиха и всички лица до едно се впериха в Роб

Секигоопрай.

- Обесневка ли? – помръдна плахо той – Епа готово. Обесневка. Нема

проблема. Ъ... от кой вид обесневки че сакаш?

- От кой вид ли? Искам просто истината!

82

- Епа тъй ли? Истината? Ма сигурна ли си? – заусуква го притеснено

Роб – Оти я мо’ем да изкарам къде по-интересни обесневки...

- Я казвай веднага! – сряза го Тифани тропвайки с крак.

- Олеле, кривънци, Потропването с Краченце се отпочна! –

прохленчи Прост Уили – Ей са секи миг че стане върло конско!

И дотук беше то. Тифани избухна в смях. Как да не се разсмееш само

като погледнеш сбирщина подплашени Фийгъли? Толкова зле бяха в това.

Една по-остра дума и ей ги като кошница стреснати палета, само че по-

миризливи.

Роб Секигоопрай и се ухили нервно:

- Ми оно сите големи бабияги се същото пра’ят. Оная мънечката

тлъстичката гепи петнайсе ролца шунка! – добави възхитено той.

- Това ще да е била Леля Ог, - сети се Тифани – Да, тя винаги си

връзва една торба над чорапогащника.

- Е-бре, лабав помен е туй, - оплака се Роб Секигоопрай – Требеше да

има пеене и пиене, и рипането да не забра’яме, а они само са си станали и

клю-клю-клю.

- Добре де, но клюките са си част от вещерството, - обясни Тифани –

Те така проверяват, дали не са изприлепили. А какво е това рипане?

- Ми танците, видиш ли, - просвети я Роб – Джиги и рилове. Не го