Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

дрехи и ги полагаш с по една паничка пръст и сол до тях (никой, дори и

Госпожица Предалова, не знаеше това пък защо, но си се правеше и

толкова), оставяш два гроша върху очите им „за салджията” и оставаш с

тях за през нощта преди да ги погребат, защото не бива да ги оставяш

сами. Защо точно не бива, това никой не и го обясни както трябва, макар

че всички разправяха случката за стареца, който бил не чак толкова

мъртъв, колкото си мислеха всички, та през нощта станал от смъртния си

одър и се намъкнал в леглото до жена си.

Истинската причина обаче сигурно беше доста по-зловеща. Началото

и краят на нещата винаги са били опасни, най-вече ако нещата са животи.

Да, обаче Госпожица Предалова беше стара черна вещица. Кой знае

какво щеше да се случи? Чакай малко, Тифани, - скара си се тя сама –

недей и ти да вярваш на Бофо. Та тя е просто хитра възрастна жена с

каталог!

В другата стая станът на Госпожица Предалова спря.

Това се беше случвало често и преди. Но тази вечер то причини по-

гърмовна тишина от обикновено.

- В килера има ли нещо за дояждане? – извика я Госпожица

Предалова.

Да, това ще да бъде много смахната нощ, каза си наум Тифани.

Госпожица Предалова си легна рано. За пръв път откакто я

познаваше Тифани тя не спа направо в креслото си. Освен това облече

дълга бяла нощница, първото не-черно нещо, в което изобщо я беше

виждала Тифани.

Все още оставаше много нещо за вършене. Обичаят беше, къщурката

да се остави на следващата вещица блестяща от чистота. И макар че беше

трудно да се направи черното да блесне, Тифани се постара колкото можа.

Всъщност къщурката си беше и без това доста чиста, обаче Тифани

бършеше, стържеше и лъскаше, защото така се отлагаше мигът, когато ще

трябва да иде и да говори с Госпожица Предалова. Тя дори помете

фалшивите паяжини и ги хвърли в огъня, където те изгоряха с гаден синкав

85

пламък. Не се сещаше, какво да прави с черепите. Най-накрая тя записа

всичко, което се сещаше за околните села: кога се чакаха бебета, кой и от

какво беше болен, кой с кого беше в разпра, кой е „труден” и изобщо

всички други местни подробности, които според нея можеха да са от полза

на Аннаграма. Каквото и да е, стига да се отложи моментът...

И така, докато най-накрая не и остана нищо друго освен да изкачи

тясното стълбище и да каже:

- Наред ли е всичко, Госпожице Предалова?

Старицата беше седнала в леглото си и пишеше нещо. Гарваните и

бяха кацнали на стълбците на кревата.

- Просто дописвам няколко благодарствени писма, - отвърна тя –

Някои от днешните жени са дошли от доста далече и докато си долетят до

вкъщи здраво ще се намръзнат.

- Благодарите ги, че са дошли на вашето погребение значи? – учуди

се немощно Тифани.

- Точно така. А такива писма не се пишат често, от мен да знаеш.

Разбра ли, че онова момиченце Аннаграма Ястребска ще е новата тукашна

вещица? Сигурна съм, че тя би предпочела да поостанеш с нея. Поне за

малко.

- Не мисля, че това ще е добро хрумване, - възрази Тифани.

- Никак, - съгласи се с усмивка Госпожица Предалова – Подозирам, че онова момиченце Вихронрав има нещо наум. Интересно ще е да се види, как ли ще мине марката вещерство на г-жа Уховрътска пред моите глупаци

и глупачки. Макар че развитието на събитията ще е най-добре да се

наблюдава из-зад някой по-голям камък. Или в моя случай из-под такъв.

Тя остави писмата настрана и двата и гарвана се взряха в Тифани:

- Ти стоя тук с мен само три месеца.

- Точно така, Госпожице Предалова.

- И досега не сме си говорили като жена с жена. А трябваше да те

науча на повече неща.

- Аз научих много нещо, Госпожице Предалова.

И това също си беше вярно.

- Този твой младеж, Тифани. Той ти праща писма и колети. А ти

ходиш всяка седмица до Град Ланкър да му пускаш писма. Страх ме е, че

не живееш там, където е обичта ти.

Тифани си замълча. Това вече го бяха минавали. Темата за Роланд

като че прехласваше Госпожица Предалова.

- Аз някога бях все твърде заета, за да обръщам внимание на

младежи, - заобяснява Госпожица Предалова – Те оставаха все за по-късно, и така докато по-късното не стана твърде късно. Обръщай му внимание на

този твой младеж.

86

- Ъ... амиии, аз нали казах, че той не е точно мой... – започна Тифани

усещайки, че се изчервява.

- Ама без да ставаш гювендия като Госпожа Ог, - уточни Госпожица

Предалова.