Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

подозирам, че никоя от тях не се е подвизавала много на ристалищата на

любовта.

- Ристалищата на любовта ли? – повтори Тифани. Ставаше все по-

лошо!

88

- Покер играеш ли? – попита Госпожица Предалова.

- Моля?

- Покер. Играта на карти. Или Сакатия господин Лукчо? Или

Подгони съседа ми по двора? Все някога си бдяла с покойници и умиращи, нали?

- Е, да. Но досега никога не съм играла на карти с тях! То аз и без

друго не мога да играя!

- Ще те науча. Има тесте карти в най-долното чекмедже на

дрешника. Върви ги донеси.

- Това да не е някакъв комар? Баща ми казва, че не бива да се играе

комар.

Госпожица Предалова кимна:

- Добър съвет, миличко. Не се тревожи. Аз както го играя покера, хич

не е като комар...

Когато Тифани се събуди със сепване и разпръсквайки карти за игра

от роклята си на пода, студената сивкава утринна светлина вече изпълваше

стаята.

Тя се озърна предпазливо към Госпожица Предалова, която хъркаше

като прасе. Колко ли беше часа? Вече ще е поне шест! Какво да се прави?

Нищо. Не беше останало нищо за правене.

Тя вдигна Асо Жезли11 и някое време го гледаше втренчено. Значи

това било то, покерът? Е, излезе, че нея я бива в него, веднъж като схвана, че важното беше лицето ти да лъже. Повечето време картите бяха само за

да ти са заети с нещо ръцете.

Госпожица Предалова продължаваше да си спи. Тифани се зачуди, дали пък да не закуси, но пък това изглеждаше толкова...

- Древните царе на Джелибейби, тея дето са ги погребвали в

пирамиди, - обади се от леглото си Госпожица Предалова – са вярвали, че

могат да вземат със себе си на оня свят разни неща. Като злато, скъпоценни камъни и даже роби. Предвид което, моля те, направи ми

сандвич със шунка.

- Ъ... искаш да кажеш...? – сепна се Тифани.

- Дълъг път има да се измине след смъртта, - изтъкна Госпожица

Предалова сядайки – Може пък да огладнея.

- Но вие ще сте само душа!

11 бел.прев.: Цветовете на картите за игра на Диска са по-близки до цветовете на картите Таро, които от

своя страна са по-близо до оригинала на цветовете на картите за игра от кръглия свят. Само че картите на

Диска имат осем цвята – освен известните от картите Таро: Жезли, Купи, Монети, Мечове, на Диска има

още Костенурки, Слонове, Октограми и Корони. На Асо Жезли (съответстващо на асо пика) се изобразява, разбира се, тояга. А „покер” на английски буквално значи „ръжен”.

89

- Добре де, може пък и сандвичът да си има душа, - възрази

Госпожица Предалова, смъквайки кльощавите си крака на пода – Е, за

горчицата не съм толкова сигурна, но си струва да се опита. Я стой мирно!

Това последното беше, защото тя беше взела четката си за коса и взе

Тифани за огледало. Този свирепо съсредоточен поглед само на няколко

пръста от нея беше нещо, което точно тази сутрин Тифани едва-едва успя

да понесе.

- Благодаря... сега може да вървиш да ми направиш сандвича, -

Госпожица Предалова остави четката за коса – А аз ще се облека.

Тифани се изнесе на бегом и си изми лицето в легена в нейната стая.

Тя винаги се плакнеше след тези взирания очи в очи, но досега така и не

беше събрала кураж да протестира, а сега определено не му беше времето

тепърва да започва. Докато се бършеше, като че дочу някакъв приглушен

звук отвън и отиде до прозореца.

Беше се заскрежил....

Ох, не... ох... не... не! Пак ли той!

Игличките на скрежа изписваха думата „Тифани”. Отново и отново.

Тя грабна парцал и ги забърса, но те изникнаха наново, че и по-

плътни.

Тя хукна надолу. Всичките прозорци бяха в скреж, а когато тя

понечи да ги избърше, парцалът замръзна за стъклото. Като го задърпа, запращя.

Нейното име, направо на прозореца. По всички прозорци. Може би

по всички прозорци из планината. Навсякъде.

Той се беше завърнал. Това беше ужасно!

Но също и, съвсем мъничко... жестоко...

Тя не помисли тази дума, защото доколкото Тифани знаеше, тя

значеше „гадно и злобно”. Но мисълта все пак я помисли. Една такава

страхотна мисълчица.

- А по мое време младежите само изрязваха инициалите на момичето

на някое дърво, - отбеляза Госпожица Предалова, слизайки много

внимателно по стълбите, стъпало по стъпало. Твърде късно Тифани

забеляза потръпването зад очите си.

- Не е смешно, Госпожице Предалова! Какво да правя?

- Знам ли. Доколкото е възможно, бъди себе си.

Госпожица Предалова се наведе с проскърцване и разтвори дланта