Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

изобщо?

Нещо изцвърча сред тревата. Тифани посегна и вдигна парче метал.

Беше още топло, с последните остатъци от горещината, която го беше

изкривила, но все пак можеше да се види, че някога това е било пирон. Не, няма да приема подарък само за да се почувства дарителката по-добре, помисли си тя. Защо ми е това? Аз сама си намирам даровете. За нея съм

била само... „забавна”.

Той обаче... той ми правеше рози, айсберги и скреж и така и изобщо

не разбра...

Изведнъж тя се озърна чула гласове. Фийгъли се завтекоха откъм

билото, толкова бързо, колкото човек ако се напъне да не изостава. И

Роланд не изоставаше, леко задъхан, подскачащ като патица заради твърде

голямата си ризница.

Тя се разсмя.

Две седмици по-късно Тифани се върна в Ланкър. Роланд я докара до

Дверизи, а останалата част от пътя я пое островърхата и шапка. Което си

беше късмет. Кочияшът си спомняше мис Тик, а понеже имаше свободно

221

място на покрива на дилижанса, никак не му се искаше пак да минава през

всичкото онова. Пътищата бяха наводнени, канавките шумно гърголеха, придошлите реки заливаха мостовете.

Най-напред тя навести Леля Ог, на която беше задължително да се

разкаже всичко. Така се спестяваше време, защото като го разкажеш на

Леля Ог, вече няма нужда да си правиш труда да го разправяш и на други.

Когато тя чу, какво точно беше направила Тифани на Зимеделеца, тя се

скъса от смях.

Тифани зае метлата на Леля и отлетя полекичка през гората до

къщурката на Госпожица Предалова.

Там нещо вреше и кипеше. На поляната няколко мъже прекопаваха

лехите със зеленчуците, а купища народ се омотаваха покрай вратата, така

че тя кацна в гората, скри метлата в една заешка дупка, а шапката си под

един храст и се върна до къщурката пеша.

На една бреза точно където пътеката излизаше на поляната беше

забучена една... кукла като че ли, направена от овързан сноп вейки. Това

беше нещо ново и леко плашещо. Каквато сигурно беше и целта му.

Никой не я видя да вдига райбера от вратата на миялнята и да се

промъква в къщурката. Тя се облегна на кухненската стена и притихна. От

съседната стая се разнасяше несъмнения глас на Аннаграма приказващ на

нейния най-характерен аннаграматичен език:

- ... само едно дърво, разбирате ли? Отсечете го и си разделете

дървата. Разбрано ли е? А сега си стиснете ръцете. Айде де. Ама сериозно.

И без увъртания, че да не се ядосам! Добре. Така е по-добре, нали? И да не

съм чула повече от вас за тази простотия...

След още десет минути слушане на конски, мъмрене и натякване на

всички наред Тифани се измъкна навън, заобиколи през гората и пак излезе

на поляната по пътеката. Насреща и се зададе забързана жена, но тя спря

щом Тифани каза:

- Извинявайте, има ли тук вещица?

- Ооооо, да, - охотно потвърди жената изглеждайки строго Тифани –

Ти не си тукашна, а?

- Не, - отвърна Тифани, без да каже на глас „Аз живях тук месеци

наред, г-жо Каруцарова, и доста често се срещахме. Но аз винаги бях с

шапката. А хората виждат само шапката. Без шапката все едно съм се

маскирала.”

- Е, имаме си Госпожица Ястребска, - г-жа Каруцарова се направи

сякаш неохотно разкрива страшна тайна – Ама внимавай, - тя се приведе и

сниши глас – Ядоса ли се, тя се превръща в ужасно чудовище! Аз самата я

видях! На нас, разбира се, тя лошо не ни прави, - добави тя – Сума ти

млади вещици идват да се учат от нея на разни работи!

- Леле, сигурно е много добра!

222

- Да не повярваш, - продължаваше г-жа Каруцарова – Само пет

минутки след като дойде и вече като че знаеше всичко за нас!

- Да не повярваш, - каза на глас Тифани.

Човек направо да си помисли, че някой и е написал всичко. На два

пъти. Да но това нямаше да е толкова интересно, нали? А кой би си

помислил, че истинска вещица би си купила облика от Бофо?

- И още тя си има котел, в който бълбука нещо зелено, - сподели и

много гордо г-жа Каруцарова – И прелива това зеленото от всички страни.

Ей това е то, сериозно вещерство.

- На такова прилича, - съгласи се Тифани.

Нито една срещната от нея вещица не беше правила с котел нищо

друго освен да си готви манджа, но кой знае защо, хората от дън душа

вярваха, че в котела на вещицата трябва да бълбука нещо зелено. И

сигурно затова г-н Бофо предлагаше на продан артикул №61: Бълбукащ в

Зелено Котел – Комплект, $14, с допълнителни пликчета Зелено, по $1

парчето.