Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

и да сте вие...

Не-Тифани му се усмихна. С една такава неприятна усмивчица, леко

подхилкваща се. И те побягнаха.

- А вие как се биете с навите? – попита задъхвайки се той търчащата

наоколо фийгълска чета.

Сенките се разделиха пред тях.

- Епа не им се услаждаме на них, - обясни Роб – Мо’е би щото се за

лочене мислим, а па от туй и них ги фаща. Ти си бегай, бегай!

213

И точно тогава навите удариха, макар че на това не можеше да му се

каже точно удар. Беше по-скоро като че се блъснаха в стена от шепот.

Нищо не ги докосваше, нямаше нито зъби нито нокти. Ако хиляди

мънички нещица като скариди или мухи се бяха опитали да спрат някого, на това щеше да прилича.

Лодкарят обаче ги очакваше. Той вдигна ръка, когато Роланд се

приближи с препъване към лодката.

- ШЕСТ ПЕНСА, - поиска той.

- Шест? – сащиса се Роланд.

- Ей, и два часа не седееме тука, а тряс-фрас и ей на шес пенса

отидо’а!23 – възмути се Прост Уили.

- ЕДИН БИЛЕТ ЗА ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ И ЕДИН ЕДНОПОСОЧЕН, - отсече

лодкарят.

- Но аз нямам толкова! – паникьоса се Роланд.

В главата нещо беше започнало да го подръпва. За да стигнат до

устата му мислите му трябваше да си пробиват път с много зор.

- Я че се опра’им, - успокои го Роб Секигоопрай, обърна поглед към

събратята си фийгъли и потропа по шлема на Роланд за тишина – Убаво, момци. Нема да си одим!

- КАКВО! – стресна се лодкарят – О НЕ, ВИЕ СИ ТРЪГВАЙТЕ! НЯМА ПАК

ДА ВИ ТЪРПЯ ТУК ДОЛУ, Я! ОЩЕ НАМИРАМЕ НАТРОШЕНИ БУТИЛКИ ОТ

ПРЕДИШНИЯ ПЪТ! АЙДЕ, КАЧВАЙТЕ СЕ НА ЛОДКАТА ДЕ, ВЕДНАГА!

- Кривънци, ич не мо’ем бе, мой човек, - отвърна Роб – Оти клетва ни

е наложена, да му помогнем на момъко, видиш ли. Дето он нема да оди и

ние нема да одим и туй-то!

- АМА НЕ МОЖЕ ТАКА, НЯКОЙ САМ ДА ИСКА ОСТАВА ТУК! – скара им се

лодкарят.

- Епа нема да се плашиш, мой човек, с нас тук с’а па че живне, -

подсмихна се Роб.

Лодкарят забарабани с пръсти по греблото си. Те затракаха като

търкалящи се зарове.

- Е, ДОБРЕ ДЕ, ОТ МЕН ДА МИНЕ. НО, ДА СЕ РАЗБЕРЕМ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ, БЕЗ НИКАКВО ПЕЕНЕ!

Роланд завлече момичето на борда. Там най-накрая навите ги

оставиха на мира, но когато лодкарят подкара към другия бряг, Голем Йън

срита Роланд по ботуша и посочи нагоре. Оранжеви драсканици със

стотици пресичаха свода на пещерата. А на отсрещния бряг ги причакваха

още повече.

- Как върви Плано, а, гусин Геройчо? – попита тихо Роб Секигоопрай

слязъл от шлема на момчето на рамото му.

23 бел.прев.: Това е стар английски лаф за оплакванията на шотландец от скъпотията на големия град.

214

- Изчаквам подходящия момент, - отговори високомерно Роланд, след което се обърна към не-Тифани и я увери, стараейки се да не я гледа в

очите – Дойдох да ви измъкна от тук.

- Ти? – подпита не-Тифани сякаш в самата представа за това имаше

нещо смешно.

- Добре де, ние, - поправи се Роланд – Всичко е толкова...

С глухо тупване лодката заора в брега, където навите се бяха

струпали гъсто като житна нива.

- Епа който сляя да сляя, - подкани го Голем Йън.

Роланд издърпа не-Тифани няколко крачки нататък по пътя и спря.

Като мигна, пътят отпред се превърна в бушуваща оранжева маса. Самият

той усещаше лек напън, не по-силен от полъх. Да, но те бяха и в ума му.

Студени и ръфащи. Всичко беше толкова глупаво. Изобщо нямаше да

стане. Той нямаше да може да се справи. Нали той беше капризен, безогледен и непослушен, точно както казваха... лелите му.

Зад гърба му Прост Уили се провикна с тона който при него

минаваше за ободрителен:

- А напра’и тъй, че лелите ти да се гордеят с тебе!

Роланд се извърна изведнъж обзет от гняв:

- Лелите ми ли? Чуй сега, какво ще ти кажа за моите лели...

- Нема време, бе момчурльок! – изкрещя му Роб Секигоопрай – Аре

мърдай бе!

Роланд се озърна. Умът му беше пламнал. Спомените ни тук са

истински, припомни си той. А това нещо аз няма да го търпя!

Той се обърна към не-Тифани и й каза:

- Не се страхувай.

След което протегна лявата си ръка и прошепна:

- Спомням си ... меч...

Когато зажумя, мечът беше в ръката му – толкова лек, че едва се

усещаше, толкова тънък, че почти не се виждаше, една линия във въздуха

състояща се предимно от острота. С него той беше посякъл хиляди

врагове, там някога пред огледалото. Той никога не тежеше твърде много, движеше се като част от самия него и ето го в ръката му. Оръжие

поразяващо всичко, което се натрапваше, лъжеше и крадеше.