Deo - Microsoft Word - Wintersmith.doc

свършим първо една мънинка работица, сещаш се. Ебре, кривънци, глей

к’во ста’а га се занемарят нещата и пущиш нави да пра’ят к’вото си сакат.

По пътя си те се натъкнаха на голяма купчина кости. Бяха несъмнено

животински кости, а ръждясалите нашийници и синджири дадоха нещо

като жокер.

209

- Три големи кучета? – констатира Роланд.

- Едно баш големо кучище с три чутури, - поправи го Роб

Секигоопрай – Много модна порода у преизподните. Земе ли да апе, гърло

отведнъж прехапва. Три гърла! – след което добави с наслада – Ма турѝ

три кучешки бисквитки у редичка на земята и цел ден че седи завалията и

че опъва синджиро. Голем майтап падна, да ти речем я, - той подритна

кокалите – Епа имаше оно едно време у тея места уригиналност. А глей с’а

що направи’а.

Малко по-нататък по пътя имаше нещо, което може и да беше демон.

Имаше ужасяващо лице, с толкова много зъби, че повечето трябваше да са

били само за показ. Имаше си и криле, но с тях просто нямаше как да се

издигне във въздуха. Беше си намерило парче огледало и на всеки няколко

секунди хвърляше по един поглед в него и потръпваше.

- Г-н Секигоопрай, - попита Роланд – има ли тук долу нещо, което

този меч, който мъкна, да може да убие?

- Епа не. Не стае баш да ги тепаш, - отговори Роб – Не и навляк. Туй

да не ти е некой вълшебен меч, видиш ли?

- Тогава защо ми е да го мъкна?

- Щото си Херой. Да си чул некогиж за Херой без меч?

Роланд изтегли меча от ножницата. Той беше тежък и никак не

приличаше на лекокрилото, свистящо, сребристо острие, което той си беше

представял пред огледалото. Този меч беше по-скоро като подострена

метална тояга.

Той го хвана с две ръце и някак успя да го метне насред бавната, мрачна река. Точно преди да падне във водата, от там се издигна една

бледа ръка и го улови. Размаха го няколко пъти и се скри под водата.

- Това нормално ли беше да става? – сащиса се той.

- Мъж сам да си фърли мечо? – изкрещя Роб – Не! Ич не е нормално

убав меч зян да стае!

- Не, аз питах за ръката, - поясни Роланд – Това просто...

- Епа, случва се, - махна пренебрежително ръка Роб, като че нямаше

нищо по-обичайно от подводни жонгльори с мечове – Ама са си немаш

оръжие!

- Ти каза, че мечовете не могат да убиват нави!

- Епа да, ама оно е сурат да има, - възрази Роб и забързи крачка, а

останалите фийгъли поеха в тръс след него.

- Но без меч няма ли да съм още по- героичен? – изтъкна Роланд.

- Епа мо’е и тъй да се рече, - призна неохотно Роб – Но мое би че си

също и по-умрел.

- Освен това аз имам План, - продължи Роланд.

- Ма План ли ми имаш?

- Да. Сиреч епа да.

210

- Ма на хартия изписуван ли?

- Аз просто си мислих... – Роланд замлъкна, защото несекващо

движещите се сенки се бяха разделили и пред тях се простря обширна

пещера.

В центъра и, обкръжавайки нещо като каменна плоча, се жълтееше

бледо сияние. А върху плочата лежеше малка фигура.

- Стигнааме, - оповести Роб – Убаво си минá, а?

Роланд примижа. Стотици нави се бяха струпали около плочата, но

се държаха на разстояние, като че ли се бояха да се приближат.

- Виждам... някой лежи там, - забеляза той.

- Она е самата Лято, - каза Роб – Требе да го караме изтънко.

- Изтънко?

- Ми речи го... предпазливо, - поясни услужливо Роб – Они богините

могат мънечко да поозорят човеко. Сите са едни фльорци.

- А не може ли просто... ами нали разбираш, да я грабнем и да

бягаме?

- Епа да, оно накрая нещо таквоз че пра’им, - успокои го Роб – Ти

обаче, гусинчо, че требе пръво да я цунеш. Ста’а ли?

Роланд го изгледа изтормозено, но накрая склони:

- Да... ъ, добре.

- Оно дамите това си го сакат, тъй да найш, - продължи Роб.

- И тогава ще хукнем да бягаме, нали? – възвърна се надеждата на

Роланд.

- Епа да, оти сигур тогаз навите че гледат да не ни пущат. Ич не

обичат они ората да си одят. Аре, момко.

Аз имам План, припомни си Роланд и закрачи към каменната плоча.

И ще се съсредоточа върху него, така че да не мисля как вървя през тълпа

грубо надраскани чудовища, които ще са тук само ако мигна, а пък очите

ми вече се насълзиха. Това което е в мислите ми, за тях е истинско, нали

така?

Ей сега ще мигна, сега ще мигна, сега ще...

...мигна. Само след миг то премина, но потресът остана за по-дълго.

Те бяха навсякъде, и всяка озъбена уста се беше втренчила в него. Макар

че не биваше да е възможно зъби да се вглеждат в някого.